MovE oN 💕book 1💕

Part 14

   Сутринта изпитвах непреодолимо желание да бягам от час. Ако трябва да съм честна, изпитвах желание изобщо да не се появя. Сутринта, първото, което щях да чуя, бе гласа на Ребъл. А аз имах гузна съвест, която бе непозната за мен. Никога не съм чувствала подобно нещо и дори не можех да намеря причината. "Наречи ме Пилад", това беше почти като обяснение в любов. И той първи го започна, той отвори тази врата.

Тази сутрин Ребъл говореше за безопасното пресичане и особеностите на пешеходните пътеки в близост до такива сгради. Аз не знаех за какво ще говори, защото нямаше да е честно. Опитвах се да не му създавам неприятности. След краткото съобщение, той щеше да ни пожелае успешен ден и да влезе в клас. Дори и да бяхме пръснати в различни паралелки, за нас нямаше значение. Бяхме един випуск и това ни беше повече от достатъчно.

Щях да го видя чак за обяд, когато цялата банда се събира на пейка номер пет. Жалко, че Линдзи не беше с нас обаче. Тя за жалост дори не се намираше в същата смяна. Или поне само още една година щеше да е така. Още от сутринта обаче, моите две кокошки бяха започнали грешната тема. Тази, която беше продължение от вчера и от преди това. Колко пъти можеше един човек да каже същото нещо с други думи. Не исках да говоря повече за балет. Не можех и да ги слушам вече как предъвкват същото нещо.

- Моля ви стига!- леко повиших глас непредвидено.- Ако още веднъж започнем тази тема, гарантирам ви, че ще повърна!

- Притесняваш ли се?- веднага се разнежи Ри.

- Сценична треска?

- Не. Не е това.. просто..- дълбоко си поех въздух аз и се опитах да издишам.- Не може само боб... трябва и малко леща. Говорим само за това и вече започнах да нервнича силно.

И двете закимаха бързо и сякаш ме разбраха. Нямаше как да съм сигурна, защото започваше новия час и ние се разпръснахме. Останала сама, можех да се опитам да се разбера сама. Защо бях толкова изнервена, защо си го изкарах на тях. не бях споменала нищо на Джес, дори и да ме беше питала. Този път не бях способна да предам разговара си с Пи. Дори аз все още не бях сигурна, какво си казахме. Забавно, особено когато бях там и го слушах внимателно. Нямах никаква представа, какво сме си говорили цели десет минути.

Ясно ми показа, че знае много неща за мен. Дори и да не е трябвало, той ми намекна това. Че знае всичко онова, което не искам да бъде видяно или чуто. Искаше от мен да вярвам в добрите му намерения, но не и да ги знам. Нима дойде за да ми пожелае успех утре и да ми повдигне самочувствието? Нямаше да повярвам на всички преувеличения, които каза. И все пак всяко момиче харесва да ги слуша. Верни или не, смешни и сланикави, пак беше хубаво. Да ми каже, че съм красива на сцената. Колко ли дълго бях искала да чуя това? От самото начало, още от първия спектакъл? А той ме беше видял без реалния костюм на репетицията. И все пак каза, че блестя, все пак ми каза, че съм Прима.