Broken to be fixed

What are we?

———Гледна точка на Даниел———–
      Събуждам се от звука на скапаната аларма. Търкам очите си и виждам че съм в мезонета. Ставам и отивам да се измия. Сещам се за снощи. Роузи писа, че ще се прибира с Колин и ги видях как тръгват в обратната от към дома й посока. Сигурно са си прекарали добре. Изплаквам си устата и се връщам да се облека. Вече съм готов и решавам да закуся един кроасан на път за училище. Търся място на паркинга и като по чудо намирам. Попринцип просто зарязвам колата пред училище, но нямам вина че тук учат около 1000 ученика, а местата на паркинга са 200. Освен тово учителите са 50, абе сложна работа. Както и да е, паркирах. Отивам на обичайното си място пред училище и се подпирам на стената, чакайки Зак и Корбин. Виждам, че Амброзия паркира, а след нея и Колин. Даниела слиза първа и тича при досадника си. Не схваща ли, че на тоя хормоните му бошуват и просто иска да ги укроти? Предполагам обаче, че и тя иска същото и за това не обръща внимание на тези факти. Роузи и Колин се виждат. Тя е леко нервна и не го гледа в очите. Дано е осъзнала, че допуска грешка. Осъзнавам, че това което прави е може би подсъзнателно, а не преднамерено, но все пак. Зак и Корбин идват и започваме да си говорим за всевъзможни неща. Звънецът бие, но ние оставаме още малко, след което те гасят цигарите си, понеже аз изпуших моята и влизаме в час. Първи час имаме часа на класа, което значи, че ще говорим за екскурзията. Влизам и директно сядам. Закъсненията ми не правят впечатление на всички. Повечето учители вече ми свикнаха.

-Та, както казах ще ви раздам декларации, които родителите ви да попълнят, за екскурзията и ще ми ги предадете утре. Парите се събират и изпращат по банков път. Предайте на семействата си. Някакви въпроси?-заизреди учителката, докато раздаваше декларациите.-Не? Тогава в оставащите 20-30 минути си говорете, но тихо.-каза тя и ние кимнахме.

-Е, как си?-питам Роузи.

-Добре, аз ще седна при Колин, нали нямаш проблем да си с Дъг за този час?-пита любезно тя, като хапе устна и жестикулира, за да ми стане по-ясно.

-Да, хубаво!-примирявам се и след като тя се смени с Дъг просто си разглеждах телефона.

———Гледна точка на Амброзия——–
      Седнах до Колин и той се усмихна. Положи едната си ръка на седалката на стола ми, а с другата държах в своите.

-На екскурзията сме заедно, нали?-попита ме той.

-В какъв смисъл?-попитах, защото не разбирах какво има впредвид. Заедно, като двойка или заедно в стая.