Broken to be fixed

The Dinner

         На вратата ни посрещно една жена. Прислужница предполагам. Влязохме и вървяхме към кухнята. Щом стигнахме аз седнах до Даниел, а родителите му бяха срещу нас. Положих кърпата от масата в скута си и забелязах, че само Даниел не го е направил. Усмихнах се на жената в престилка докато ми сервираше. Явно ще има първо предястие, което представляваше доста малка купа пълна до средата със супа. Започнахме да се храним и Линда подхвата темата за училище.

-Амброзия, какво мислиш за новото си училище? Така де училищата в Англия по-добри ли са?-попита тя, но явно не знаеше, че не съм била на училище преди.

-Всъщност преди бях на частни уроци и нещо като домашно обучение, така че не мога да ги сравня, но съм очарована от училището тук. Оправда очакванията ми.-казах и им се усмихнах.

-Даниел! Лактите!-скастри го майка му. Той вдигна ръце в знак на примирие, което ме накара да се усмихна.

-Добре де, какво толкова?-измрънка той.

-Неуважително е спрямо гостенката!-изтъкна майка му.

-Няма проблеми госпож...ъъъ така де Линда.-казах и тя кимна. Продължихме да ядем и след малко ни донесоха основното, което приличаше на ориз със зеленчуци, но с размерите на точно един черпак и доста префърцунено представен. Забелязах, че жената даде ,,човешка" порция само на даниел, който й се усмихна с благодарност.

-Аби ти ходиш ли на някакви извънкласни дейности? Даниел не се нрави на нищо от този сорт.-каза баща му и майка му се изкиска.

-Ами в момента ходя на бокс и наскоро се записах в отбор по танци.-съобщих и май не искаха да чуят точно това.

-Аз мислех, че си била на балет и цигулка.-каза баща му.

-Да бях, но преди да се преместя.-съобщих и Даниел ми се подсмихна. Какво толкова? Явно се радва, че родителите му не харесват абсолютно всичко в мен, но това си е техен проблем.

-Аби щом спортуваш, предполагам че не искаш десерт.-каза майка му и леко ме обърка. Какво иска да каже? Смисъл да няма да се тъпча със торта или нещо, но едно суфле няма да ми се отрази зле.

-Всъщност не си ограничавам спрямо храната. Не смятам че е добре човек да яде по-малко от нужното.-казах и тя кимна.

-Добре тогава. Ракел?-повика тя прислужницата и тя доприпка набързо.-Сервирайте десерта, ако обичаш!-каза тя и жената се насочи към кухнята, като след малко се върна с 4 мелби. Големи колкото половин сладолед във фунийка, разбира се. Преди дори и в имението не сме се хранили така. Само ако има важни гости. През другото време си правехме барбекю, пица, кексчета и всичко по-голямо от ръката ми. Тук малко се превземат, а и явно на сина им не им харесва. Защо го правят? Познавам доста семейства които живеят така, но често децата им нямат против и са свикнали. Мислех че татко е по-,,нормален" заради мен, но явно не всеки се вълнува от децата си до толкова, че да зачита мнението им, което е доста жалко. Нахранихме се и след това изчакахме Ракел да отсервира като понечих да й пологна, но Даниел ме спря. Точно когато ставох и той ми хвата ръката, придърпвайки ме пак на стола.