Broken to be fixed

Nightmare

        Отново съм в Лондон. Джона той е там гледа ме. Тичам да го прегърна, но той се смее. Всичко се върти като в спирала. Джона изчезва и на негово място се появява татко. Той държи онова въже с което ме бесеше. Вече съм в имението ни там. Не знам как стана. Той връзва въжето в мазето, но на него не поставя мен. Връзва още едно въже. На тях висят Даниел и Джона.

-Избирай! Единия ще остане!-каза баща ми и се изсмя. А сега какво? Не мога да оставя Джона той ми е гадже. Не съм сигурна точно колко го обичам, но все пак. Даниел...той не ми е нищо, с него нямаме и не трябва да имаме нищо. Иска ми се да го оставя, но той е човек все пак. Не мога да го причиня на някой.-Имаш десет секунди, Аби!-допълни баща ми. Без да се замислям освободих първо Джона и след това Даниел. Щом освободих Даниел просто положих глава във вързопа. Баща ми се смееше и хвана Джона за врата. Извади един нож и ко греряза.

-НЕ!-изпищях. Той преряза и гърлото на Даниел. Вече започнах да плача и крещя.

-Ето ти на принцесо, като не избра единия, и двамата си отидоха.-каза през смях Джоузеф.

-Ти си чудовище! Мразя те! Мразя те! От дъното на сърцето си те мразя Джоузеф! Гори в ада!-крещях през сълзи.

-Оу скъпа, мислиш, че нещо е способно да ме накара да страдам. Ината и издръжливоста ти са от мен. Не го забравяй!-започна мило, но плашещо и завърши строго.

        Събудих се. Дишах тежко. Леля и чичо дяха на вратата, а Корбин ми държеше ръката. Мисля, че сънувах. Ох слава богу, че е било просто сън. Отдъхнах си и се изправих в седнало положение. Леля ми подаде чаша вода и аз бързо я изпих.

-Мила, добре ли си? Какво сънува? Ти крещеше ,,не,мразя те, Джоузев, гори в ада" и плачеше.-каза ми тя и чичо подаде кърпичка. Той я подаде на мен, но Корбин я взе и избърса внимателно потното ми и покрито със сълзи, лице. Подадох обратно вече празната чаша и им благодарих. След това им разказах подробно съня си.

-Жертвала си живота си за Даниел?!-попита,невярващо Корбин.

-Не е заради него. Никога не бих искала някой да страда така, не зависимо какъв е, кой е, от къде е и така нататък.-поясних.

-Имаш добро сърце Аби. Удоволствие е че сега си тук. Не се притеснявай! Това е просто сън, но ако искаш може някой да остане с теб. 1 часа сутринта е.-тъкмо щях да откажа, защото няма нужда някой да остава, но Корбин ме изпревари.