"Моята майка и Хари Стайлс

60 3 0
                                    

Всички врати в къщата ми бяха затворени, но постоянно чувах звука, които ме караше да полудея. Майка ми която минаваше 35 ходеше с младо момче, което не минаваше повече от 19. Бях уплътнила стаята си с различни изолиращи вати и гуми по вратата, но шибания досаден звук не преставаше. Пъшкането на майка ми се разнасяше из целя квартал, заглуших звука с пухената ми мека бяла възглавницата, но вибрациите които издаваха, ме караха да подскачам. Ядосах се. По скоро избухнах та тя беше толкова стара. Погнусих се от гледката която мина през очите ми, та тя ми беше майка. Станах разгневено от леглото си, в опит да се овладея. Нахлузих черните си джинси, защото бях само по хавайки, които едва покриваха дупето ми. С замах отворих врата си. Заех позиция и голяма засилка към дървената врата. Къщата беше голяма, но стаята на майка ми се намираше на 10 метра от моята. Това ме подлудяваше. Заблъсках силно по вратата в попит да спра зверовете които стенеха животински. Но вместо отговор  получих нещо като предмет които удари силно по вратата в опит да ме премахне. Нямаше да стане тая. Повдигнах веждата си в знак, че идеята вече е в главата ми. Бързо събрах дрехите на младежа които чукаше майка ми и бързо слязох пред къщата ни. Силно поех дъх след което изпищях.

          -       Помощ има крадец в къщата ни. - грачех с цяло гърло за да може дори и те да ме чуят. След няколко секунди пищене, силното викане или по - скоро очаквания бой на майка ми се разнесе по стълбите. Тя и нейния партньор бяха в кухнята където вече бях влязла.

          -        Какви ги вършиш Хелън - извика майка ми троснато. Разрошената й коса и белезите от пресни смучки, се виждаха по гушата й. Животни. Присвих очи пробождайки момчето до нея.

          -        Какви ги върша ли? - бях изумена от въпроса й. "Тя дали беше добре?" Какво и ставаше?"

          -        Твоите стонове се чуват из целя квартал как какво? - изплюх гневно.

          -        Скъпа, ти просто завиждаш от това, че моето гадже е по - добро от твоето. Ник не умее тези неща. - майка ми изрече мазно. "Какво? " Моля?  "Я повтори?"" Не определено не беше добре? "

          -        Но аз не съм толкова стара като теб - заядох се грубо.

          -        Може да съм стара, но той не е - майка ми прокара ръцете си по косата на видимо усмихнатото момче, въпреки, че беше пред мен само по боксерки. Отвращавах се. Майка ми вкара езика си грубо в устата на момчето, като стомаха ми се обърна. Бях готова да повърна.

Двоен крос/Double crossWo Geschichten leben. Entdecke jetzt