Двоен крос/Double cross

"Разговора с Хари Стайлс"

Гледах глупаво в беля таван, опитвайки се да събера мислите си. Не мърдах погледа си от там, бях забила. Дишах бавно, гърдите ми се повдигаха леко, след което бавно се спускаха надолу. Поставих ръцете си върху корема си, затваряйки очите си.

 Кой беше той?
 
 Защо е такъв?

 Какво иска да постигне?

Не знаех как да възприема всичката тази информация, луда ли бях? Сърцето ми биеше силно, когато чух шум идващ от стълбището. Чух тихо шушукане. Затворих очите си отново, правейки се на заспала. Някои отвори бавно вратата ми, погледна след което чух тихите му стъпки, глухи, бавни приближаващите се до мен. Преглътнах тихо. Усетих нечия ръка да гали моята коса, исках да отворя очите си и да погледна човека, но бях уплашена дали това не е Хари! Въздъхнах леко, когато майка ми прошепна името на Ник. Усмихнах се леко, почти незабележимо. Успокоих се веднага след като вратата бе затворена напълно. Тази вечер наистина беше страна. Държанието на Хари, майка ми, дори и Ник.
***
Ужасно гадно главоболие, това усещах в главата си, чак до мозъка. Бях в ужасно насторние. Бързо влетях в колежа, оставяйки нещата си в шкафчето. Няколко секунди по - късно усетих присъствието й, точно зад врата ми.

      -          Здравей - поздравих я аз без дори да се обръщам.

      -          Днес не си в настроение. - отбеляза тя.

      -          Аз никога не съм била Кейтлин. - повдигнах раменете си.

      -          Какво е станало снощи? - започна тя - Или по добре да не питам?
  
      -          Няма кои знае какво значение, Кейтлин. Ник снощи беше в нас! - издишах шумно.

      -          Ии?
 
      -          Просто  беше в нас. - повдигнах раменете си. Кейтлин леко се намръщи от отговора ми, защото знаех, че обича подробностите. Но в момента не бях в настроение да говоря за каквото и да е било. Седнах на мястото си, точно до прозореца. Извадих нещата си, когато професора влезе в стаята. Всички млъкнаха веднага. Дисциплината беше на лице. Обичах тези часове в мълчание. Главата ми бучеше, като поставих ръцете си на челото. Трябваше ми обезболяващо. Точно преди професора да изрече първата си дума, скъп черен костюм премина прага на стаята. Оправи черната си папионка, след което се усмихна на професора. Това беше Хари! "Какво?" '' Защо беше тук?" Бях стъписана от мазната му усмивка и лошия поглед на богато момче.