Двоен крос/Double cross

"Един миг нежност, цял живот наслада"

-        Може ли да попитам къде отиваме? - попитах нетърпеливо аз, отметнах косата си назад, отривайки ключицата ми. Загрижения му поглед веднага се насочи върху мен усмихвайки се леко, но достатъчно трапчинките му да излязат на показ. Облиза устните си, след което бавно ги прехапа.

-         Само още малко! - прошепна той. Мразех, когато тази негова страна ме държи в напрежение. Нацупената ми физиономия изпъкна, обръщайки се към прозореца. Видях с периферията как Хари просто се усмихва сладко, след моето нацупено лице. Гледах отминаващите къщи, дървета, дори хора. Не разбирах, къде точно иска да отидем. Не познавах пътя, но нямаше от какво да се притеснявам, сега вярвам повече от всичко на Хари. Имах му вяра, имаше място в моето сърце, там където малко хора бяха допуснати, специално място. Усмивка, това предизвикваше всеки път когато, дори спомена името на Хари в мислите си. Той ме правеше щастлива, а това усещане беше непознато за мен до сега. Усетих как нежната ръка на Хари погали кожата ми намираща се точно на бедрото ми. Присвих очи.

-        Не можеш вечно да се цупиш - каза той, приближавайки се към. Неусетно видях, че колата беше спряла. Огледах се около мен, след което фокусирах пристанище. Пристанище със скъпи яхти, доста скъпи. Този лук за мен не беше познат, а това определено привлече моето внимание.

-       Какво ще правим тук? - попитах, обръщайки се към лицето на Хари, което в този момент се намираше на милиметри от моето. Прехапах устни, изкушението беше голямо.

-       Харесва ли ти? - попита той, целувайки устните ми невинно. Дори, когато вече знаех допира на устните на Хари с моите, аз все още изпитвах това странно чувство вътре в стомаха ми, чувството на хилядите пеперуди. Дори една нежна и невинна целувка, караше съзнанието ми за няколко минути, просто да се пренесе в друг свят. Моят свят. Кимах одобрително. Хари слезе от колата, като аз докоснах устните си, усмихвайки се глупаво. Може би бях се заплеснала малко повече, защото когато погледнах нагоре, видях ръката на Хари, която ме подканваше да слеза от скъпя му автомобил. Виждах леката му усмивка, като ми се присмиваше, от глупавото ми държание. Голямата ръка на Хари докосна моята сплитайки пръстите си в моите. Усмихнах се при допира.

-       Ще останем тук за вечерта, нали няма проблем - попита загрижено той, обръщайки се към мен. Единственото нещо което можех да направя в този момент е да кимна. Хари задвижи краката си напред, карайки тялото ми да го последва към голямата яхта, която се намираше точно пред нас. Изглеждаше огромна, скъпа и богаташка. Нещо което аз не познавах. Краката ми стъпиха на яхтата чувствайки нестабилността си под краката. Прехапах притеснено устни, когато Хари ме накара да вляза в едно от помещенията на яхтата. Мисля, че за секунда не мигах, не дишах. Бях ли в рая? Всичко изглаждаше толкова лъскаво, толкова интересно, толкова скъпо. Беше красиво, макар да знаех колко много пари бяха похарчени само заради тази пластмасова лодка с мотор.