Двоен крос/Double cross

"Любовта е сляпа"

-          Трябва да тръгвам. – прошепнах аз срещу устните на Стайлс, отдалечавайки се бавно.
 
-          Необходимо ли е? –попита той, притискайки тялото си към моето, не позволявайки да си тръгна.
 
-          Просто трябва . – категорично отвърнах, целувайки устните му за последен път,
 
-          Поне да те закарам? – извика Хари след мен.
 
-          Ще откажа. – усмихнах се глупаво, тропайки бавно по паважа. Очите ми фокусираха първото такси, повдигнах ръката си, спирайки го. Какво щях да правя? Какво щях да кажа на Кейтлин? А на майка ми? Всички тези мисли минаха през главата ми когато напуснах дома на Стайлс. С него забравях себе си, не бях на себе си, всичко беше извън рамките на нормално. Аз  летях, без да имам криле. Всичко беше вълшебно с него, щом поглеждам в очите му, загубвам престава за времето влюбвам се силно в красивия натрапчив зелен цвят. Усмивката му кара всички пеперуди в стомаха ми да запърхат. Настръхвах всеки път щом неговата кожа докосне моята. Обичах начина по които деликатно подхожда към мен, същевременно нежно и грубо.  Можех ли да бъда толкова заслепена от едно момче, което дори не познавах толкова добре. Можех ли?
 
„Любовта е сляпа, Хелън”
Колата  спря точно пред  дома ми, въздишах шумно виждайки светещите лампи. Бях нервна от това което щеше да предстои. Или може би нямаше да има нищо? Щях просто да вляза и да продължа по стълбите на горе, без да й обръщам внимание. Да ама не. Завъртях ключа в ключалката усещайки вкуса на напрежението. Пристъпих прага оставяйки обувките си настрани, бавно зашляпах боса по мраморните плочки, оглеждайки се за рижавите й коси.
 
-          Хелън? – гласа на майка ми се чу от кухнята.
Преглътнах шумно, след което вдъхнах в себе си капчица кураж, с която да подсиля волята си.
-          Да. – казах почти безмълвно.
 
-          Къде беше? – попита тя.
 
-          Това от кога те интересува?
 
„Браво Хелън, след малко ще изядеш боя си”
 
-          Аз съм твоя майка! Как така няма да се интересувам къде е детето ми.
 
-          Беше моя майка в деня, когато ти просто реши, че имаш по – важни неща от това да се обадиш на дъщеря си. – отсякох грубо аз, обръщайки й гръб.
 
   -          Не ми дръж такъв тон. – противи се тя.
 
-          Отдавна нямам страх от теб.- казах аз качвайки се по стълбите чувах, как майка ми викаше името ми, но аз продължих по пътя си тряскайки силно вратата. Бях ли права? Постъпвах ли добре към нея? Все пак тя беше лошата в случая, единствената мисъл която ме притесняваше е, дали не приличах на нея?
 
                                                                         ***
-          По дяволите къде се загуби? – извика Кейтлин виждайки фигурата ми.
 
-          Дълга история. – въздъхнах тежко.
 
-          Знаеш, че аз имам много време – подкани ме Кейтлин, като посочи отсрещното кафене.
 
-          Е? – любопитно започна тя.
 
-          А-аз, направих нещо лошо. – започнах плахо.
 
-          Ти? Лошо? Не ме карай да се смея. – Кейтлин се засмя тихо.
 
-          Преспах с Хари.
 
Смеха на Кейтлин внезапно се сепна, поглеждайки ме обезумяло. Присвих виновно очи, снижавайки се от стола.
 
-          Не може да е вярно. Чакай, да не сме първи април? – попита тя с малко надежда това да е лъжа.
 
-          Не, не сме първи април и да вярно е -  почесвах се виновно.
 
-          Стига. Ти. Хари. – Кейлтин зяпна с отворена уста. Бях готова да се развика. Очаквах го. Бях лошо момиче, а сега трябваше да ме накажат. Приех съдбата си.
 
-          Как беше? – опулих се насреща, не вярвайки на въпроси й.
 
„Какво?”
 
„Я, дай пак”
 
-          Кейтлин – промълвих срамежливо.
 
-          Не се стеснявай Хелън, кажи ми! Добър е нали? Като знам каква машина е сигурно е Бог в леглото – тя продължаваше да говори въодушевено.
 
-          Наистина е добър – прошепнах тихо, усещайки как блузите ми почерняват. Бях доста стеснителна за такъв вит тема. А и не е уместно да споделяш как си се чукал нали? Не, не е.
 
При спомена от случилото се преди часове цялата настръхнах, появи се топлина в стомаха ми. Как бе възможно само при спомена за едни проклети устни цялото ми тяло да получи оргазъм, чист проклет оргазъм!
„Мамка му Хелън, контролирай се!” – е как да се контролирам като Хари ме е обсебил, ами ако е някой дявол? Да той е дявол в леглото, хъх, изглежда само за това ще мисля – прекрасно!