Двоен крос/Double cross

" Да избягаш не винаги е решение "

Отворих бавно очи, спомени от предишната ‘екшън’ вечер се завъртяха като лента в главата ми. Сетих се за прекрасното чувство на победа и то над господин Хари Стайлс, усмихнах се глупаво, бях му натрила носа отново. Е първото натриване не бе толкова сполучливо като вчерашното, което означаваше че имам някакъв напредък, усмивката ми стана още по – широка.
„Нека ти Стайлс”!
Прозях се. Изпънах гърба си, а след  това бавно стъпих върху студения под. Тялото ми изтръпна, което ми напомни как изтръпвах при горещи дъх на Стайлс по кожата ми, усмивката ми помръкна, сетих се за смучката, която все още ‘красеше’ врата ми. Мразех го от дъното на душата, но същевременно умирах за неговият допир.

„Каква ирония само!”
Дотътрих се до прозореца и отново се прозях, може би не трябваше да ставам толкова рано, но не ме свърташе на едно място след вчерашния успех. Със замах махнах завесите и слънцето проникна в стаята, придавайки някаква живота на мрачната стая. Погледнах през прозореца с мързелива усмивка, наистина бе приятно да си починах от шума, да имаш време само за себе си.
Черно ауди , отново то! Паркира пред къщата, вдигайки навсякъде прах. Какво искаше отново този Стайлс? Не му ли стигаше вчерашната загуба та искаше отново да вкуси горчивия вкус на провала.
Но вместо рошава, къдрава коса видях оранжева и дълга.
„Майка ми!”
Свъсих вежди и само продължих да наблюдавам как майка ми излиза бясна от колата. За мое учудване бе с светло – розова риза без ръкави и черен панталон с висока талия. Изглеждаше ...
„ Както трябва”
Сега наистина приличаше на бясна майка, а не като предишните случаи – вбесена проститутка, на която не са платили достатъчно. Чух дразнещият шум от звънец и викът на майка ми, викаше името ми и даже от втория етаж настръхнах. Не се бе случвало отдавна да чувам страховитият вик на майка ми.
Бързо излязох от стаята и зашляпах с боси краката по стълбите. Бях пред врата, затаила дъх припомняйки си, че няма от какво да се плаша. Чувствах се като петгодишно дете, което е счупило любимата ваза на майка си. Но поне ако бях петгодишна щях да знам защо майка ми бе гневна, а сега не знаех. Погледнах през шпионката и видях, че и гадният Стайлс бе зад майка ми, мислех че е дошла сама!
Отворих врата и майка ми влетя като хала в къщата. Погледнах я учудено, а след миг усетих как ръката и с всичките пръстени се забива болезнено в бузата ми. Олюлях се, но запазих равновесие.
„Какво за бога и става на майка ми?”
Хванах пламналата си буза и погледнах към майка ми, чието лице бе почервеняло. Тя бе наистина ядосана, усмихнах се вътрешно, бях радостна че се прояви най – сетне като майка, но защо по дяволите ме удари?
      -          Какво за бога си мислиш, че правиш? – извиках аз вбесено, а бузата ми пламтеше ужасно и болезнено.
      -          Не аз, а ти какво правиш? Как смееш да се състезаваш? Искаш да ме докараш до инфаркт ли?
„ В някои случаи искаш да я докарам до инфаркт, но точно сега когато бе влязла в ролята си не исках да бъде толкова бясна, а да ме прегърне. Но уви, майка ми ще бъде майка само когато съм направила нещо адски нередно!”
       -          Кой ти каза? – попитах аз и след секунда зацепих, погледнах кръвнишки към къдравия скруч пред мен и ми се искаше да имах нож и да го пробода в корема!
       -          Копеле!  - извиках аз в лицето му и майка ми ме хвана за лакътя. С перфиерието си засякох как Кейтлин слиза по стълбите, а когато видя как майка ми започва да ме влачи навън тя изписка и се затича към нас, но там бе естествено Стайлс, който я спря.
       -          Пусни ме! – извиках силно аз, но майка ми не ме пускаше. Ударих я в корема, е не чак толкова силно, но колкото да я шашна и да успея да се измъкна от хватката й. Побягнах, с всички сили бягах, колко бях глупава те имаха кола щяха да ме хванат, но наблизо имаше гора щях да се скрия там, не исках да се връщам в къщата, не исках! А и след всичо това със Стайлс не ми бе да го виждам всеки ден!
Ако сега можеше да ме види учителката ами по физкултура би ми поправила 4-ката в дипломата, бях като някаква пантера, но ясно чух стъпките на не кой да е,а самият Хари Стайлс, който буквално ме бе настигнал за отрицателно време. Край с надеждата да поправя 4-ката си по физкултура или да избягам в гората.
Студените му и груби ръце ме хванаха и прокарах електрически ток по тялото ми.
“Шибан електрически ток, майната ти!”
        -          Хелън спри! – извика той и аз спрях с всичките си борби да се измъкна от него. Телата ни бяха едно до друго, усещах дъха му да пари ключицата ми, очите му бяха потъмнели. Той погледна към все още пулсиращата ми буза.
        -          Добре ли си? – попита той и посочи вяло с глава бузата ми.
        -          Нагъл задник! – извиках аз. – Заради теб е всичко това! – извиках тоново и усетих как една сълза се спуска по лицето ми, но не от страх, а от гняв. Гняв към майка ми, Стайлс и шибания ми живот!
        -          Съжалявам – каза простичко той, сякаш това бе толкова лесно  - да се извиниш.
        -          Съжаляваш? – засмях се силно. – Мразя те, Стайл! – извиках силно и дръпнах грубо ръцете си измъквайки се и от неговата хватка. Запътих се отново към къщата.
Бях между майка ми, която все още дишаше тежко и Кейтлин, която бе застанала на вратата. Погледнах ядосано към майка ми.
       -          Мразя те! – изсъсках, а след това се завъртях посока Кейтлин и се запътих към вратата.
       -          Идваш с нас! – извика майка ми, а аз вдигнах ръце, развявайки средни прътове.
       -          Как смееш? – извика отново майка ми и ядосано тръгна към мен, Кейтлин изписка и прикри устните си с ръце, а аз за мое учудване изпънах гърба си и погледнах майка си като най – долното същество, което понякога беше!
       -          А ти как смееш да ме удряш? Как смееш да идваш тук след всичко, което направи? – викна на свой ред аз и майка ми спря точно пред мен, загледах се в нея, без грим си приличахме, което малко ме изплаши.
       -          Аз съм ти майка! – вдигна пръст нагоре. – Ти си ужасна! – погледнах невярващо майка ми.
       -          Майка прелест си направо! – казах аз и се засмях. – Не аз, а ти си ужасна! Вярваш на онзи Стайлс, а не знаеш че докато те нямаше той се възползва от това и ми направи смучка! – извиках аз и показах смучката от Хари, майка ми разтвори устни в знак на изненада.
       -          Той се въпозлва от мен, а теб те нямаше там, за да попречиш да си играе с мен! Къде беше майко, когато твоят любовник ме притисна към стената и ме целуна? Къде? – майка ми гледаше невярващо все още с разтворени устни, протегна ръце и пипна смучката.
       -          Истинска е! – казах аз и направих крачка настрани. Хари бе точно зад мен.
       -          Прекали Хелън – изсъска той. – Скъпа бях пиян – започна той, но майка ми замахна с ръка и я заби този път в неговата буза, много по – силен шамар, от този с който дари мен.
        -      Ти, ти ми обеща! – извика тя. – Обеща ми да не докосваш дъщеря ми! – майка ми крещеше в лицето му, а аз гледах с доволна усмивка на лице. Хари се наведе рязко и разби устните си в тези на майка ми, ченето ми удари няколко пъти земята.  
- Скъпа, бях пиян прости ми – помоли й се Хари и майка ми замлъкна.
           -       Това не е извинение Хари - майка ми троснато се завъртя на токовете си излизайки от имението на Кейтлин. Положението стана напечено, а центъра на всичкото бях аз. Само единствено аз. Хари гледаше втрещено походката на майка ми, която бавно се отдалечаваше от нас. 
         -        После ще се разправям с теб. - пребледнях след думите му. Явно отново бях се забъркала в голяма беда.