- Те, слизай, време е за вечеря! - провикна се баба ми от долния етаж.
Слязох надолу по стълбите и седнах на масата. Живея сам с баба ми в Сеул, защото родителите ми от както съм се родил са ме дали на баба да ме гледа, а те са тръгнали да обикалят света и да живеят живот. Пълни тъпанари.
Дядо ми е починал от преди аз да се родя и баба се справя сама с всичко. Тя е много силна жена.
- Кажи как мина деня ти? - попита топло баба като ми слагаше храна.
- Нищо особено. Училище после вкъщи, знаеш.
- Ти вече си на 18. Нямаш ли черен отпечатък вече?
-Нали знаеш, че не вярвам в тези работи. Може да имам, може и да нямам.
- Ох дете, нали знаеш, че аз няма да живея вечно. Намери си приятелка или приятел, за да не се чувстваш сам.
- Да, да... Ама ти защо си мислиш, че ще имам мъж?!
- Еми всичко може да стане. Пък и както му викате, супортвам ви!
- Бабооо!
Баба се засмя и си довърши храната. След час, два баба си легна, а аз останах да си доизгледам кдрамата.
---------------------------------------------------------
-Бати, скапаната аларма!
Станах и се оправих за училище, както всяка сутрин. Времето беше хубаво, затова реших, че ще ходя.
Преди да завия зад ъгъла, едно момче облечено с черни дънки и черен суитчер вървеше вързо и се бутна в мен.
В секундата, в което ръцете ни се докоснаха се почувствах по някакъв странен начин, който не мога да опиша.
Това момче сигурно усети същото, защото докъто вървеше се обърна за секунда към мен.
Влязох в училище и не спрях да мисля за това. Всъщност през целия ден мислех за това и не можех да се фокусирам в часовете.
Прибрах се след училище вкъщи и баба я намаше. Сигурно още е на йога.
Минах покрай огледалото и нещо ми привлече окото.
Приближих се, за да видя какво беше и видяното леко ме стресна.
Беше нещо като черен отпечатък на ръка, която все едно ме беше хванала челюстта и бузите.
Не дълго след това телефона ми звънна..
---------------------------------------------------------
Та това е втората глава, надявам се да имам повече време да ъпдейтам тази книга по-често от предната хихи 😁😁
П. С. Молете се госпожата по математика да не ми пише забележка, защото пиша това в час.
