Отново съм на училище. Леле колкото ми липсва (сарказъм).
Станах и се оправих, въпреки че няма кой да впечатлявам. Нямам приятели, нямам кръш, само тетрадката си имам, която е пълна с най-различни драскулки.
Докато минавах в коридора се видях в огледалото. Имах чувството, че ще видя нещо различно, затова се приближих.
Черното петно вчера едвам не се забелязваше, а сега е станало по-тъмно.
Леко се притесних, но не знам дали другите хора могат да го видят, затова не бързах да го прикрия.
Баба вече беше излязла, затова си взех една ябълка, погледнах часовника на телефона, който изписваше 6:50 и тръгнах.
Докато вървях се замислих, защо на това петно цвета му става по-наситен.
Нещо повредил ли съм го или като се измиеш става по тъмно все едно ти казва "Ако се опиташ да ме махнеш ще се нанеса перманентно".
Беше около 7 часа и слънцето започваше да се подава. Никога преди не съм му виждал цветовете. Толкова много искам да видя изгрева, залеза.
Погледнах нагоре и от шокиращо то нещо, което видях се стъписах. Небето не беше сиво както преди.
Виждах лек червен оттенък в изгрева. Красиво е. Една мечта току що се сбъдна.
Стоях и гледах изгрева и очите ми се пълнеха със сълзи. Не знам колко време съм стоял така, но вече слънцето се беше качило на небосклона, а алармата ми за започването на часовете извибрира в джоба ми.
Колкото и да не исках да ходя на училище се налагане. В главата ми беше пълна каша от мисли и въпроси.
Мисля, че ще трябва да събера смелост и да питам баба за тези неща..
---------------------------------------------------------
Извинявам се, че малко се забавих с тази глава, но ето вече е качена ☺️☺️
