След това чух звънеца на входната врата.
Станах и вървях бавно по коридора. Нямах желание за нищо. Исках да видя Кук. Нуждая се от него.
Отвори врата и го видях, целия мокър от дъжда, който се сипеше като изведро.
- Те, защо не отговаряш??! Знаеш ли как се притесних за теб?? Помислих си, че нещо ти се е случило.
- Случи се. - отговорих ниско и се опитвах да спра сълзите ми.
Запътих се с наведена глава към стаята ми и оставих Кук объркан и ядосан.
Влязох в стаята и се за гледах през прозореца, а чернокожото момче влезе в стаята ми и затръшна вратата.
Изплаших се.
- Обърни се и говори с мен! - изкрещя Кук, като се доближи бързо до мен.
Хвана бе за челюстта и ме обърна към него. Чернит ни метна съвпаднаха.
Той чак тогава забеляза какви ми бяха очите - подути и зачервени. Последът му стана по-мек за секунда.
Стояхме и се гледахме, като никой не обелваше дума. Реших да разцепя тишината, но явно Кук си е мислиш същото.
Двамата казахме едно и също нещо: "Нуждая се от теб."
Тогава той разби устните си в моите. Започнахме да ги движим в синхрон, като сълзи се лееха от свете ми страни.
Той ме хвана за кръста и ме дръпна по-близо до него. Аз зарових пръсти в косата му.
Точно от това се нуждае в този момент. Колкото и да не исках да свършва, трябваше ни кислород.
Кук продължи към врата ми и не вдигна. Премести ни на леглото и продължихме.
Върна се обратно на устните ми. Поиска ми вход и аз му го дадох. Целувката стана по-задълбочена, докато той разучаваше устата ми.
Той спря и ме погледна. Погледите ни се заключи ха в този момент.
Взех ръката му и я поставих върху мястото, където беше сърцето ми.
Това място започна да грее с червена светлина. Кук гледаше всяко мое движение.
Аз се изчервявах с всяка изминала секунда. Кук продължи да ме гледа.
- Твърде червен, а? - каза с лека усмивка на уста тъмнокосият.
Станах все по-червен. Надигнах се и този път аз слях устните ни. Толкова горещи.
Разменихме си и тази целувка. Кук се обърна към прозореца за миг и видя, че дъждът вече спираше и проговори.
- Искаш ли да отидем до хълма?
- Да.
Взех си суитшър и двамата излязох е от дома ми, държейки се за ръце.
Но веднага шом излязохме имаше полиция. Кук се притесни и извади от джоба на якето си един малък нож.
- Чон Чонкук, Вие сте арестуван за подпалването на клиника, избягването от нея, раняването и убиването на невинни граждани. - каза силно един от полицаите.
Значи това било името ти. Очите ми се разшириха. Страх с изпълни тялото ми както и притеснение.
Г.Н.Т. Чонкук
По дяволите. Не бях казвал на Те какво е името ми. Той сигурно е изплашен.
Огледах се и забелязах Юнги. Мамка му, нали нямаше да ни хванат.
Подадох ножчето на Те като започнах да се бия с полицаите. Бях толкова ядосан.
Г.Н.Т Техьонг
Кук ми подаде ножа и започна да се бие. Ръцете ми трепереха и бях толкова уплашен.
Гледах как Кук с ярост беше всеки полицай, който му попадне. Бях стъписан в шок.
Но когато забелязах как един полицай го прострелян в ръката извиках.
Затичах се до него и хванах ръката му като преплетох пръстите ни.
Полицаите ме отдрупнаха от него и му сложиха белезници. Щяха да го отведат.
Сълзите ми се стичаха по бузите за пореден път този ден. Хванах по здрави ножа, който кук ми беше дал.
-Не мога повече. Ако те доведат няма да мога да живея повече, затова е по-добре всичко да свърши тук.
- Те, недей! - извика Кук.
Хванах ножа здрави и с всищка сила го насочи към корема си. Видях как Кук се съпротивляваше срещу полицията.
Болката беше непоносима. Зрението ми и слуха ми се замъглиха. Всичко ставаше все по- неясно и по-тъмно.
Чувствах, че вече нямаше да мога да издържа. Паднах на земята.
Последното, което казах беше
"Обичам те, Куки". Черната завеси най-накрая падна.
