Бях шокиран от това, което прочетох. Не мислех, че е вярно.
_______________________________________
@30_sades_of_tae
Шегуваш се с мен. Вярно ли беше ти??!
@bad_cookies00
Сериозно, аз бях. Тези бяха отвратителни, затова трябва да внимаваш повече.
@30_sades_of_tae
Знам, но се опитвах да помогна на някого..
@bad_cookies00
Имаш ли планове за днес?
@30_sades_of_tae
Ами не точно, но сега имам работа :/
@bad_cookies00
О, добре, до после
Seen
_______________________________________
Трябваше на как да се измъкна от ситуацията, защото пак приличам на презрял домат.
Баба ме чакаше и седнах на масата, започвайки с обяда ми.
След това си отидох в стаята и се метнах на леглото, уморен от днешния ден. Е, поне можеше да си спа до когато си поискам.
~magic skip time~
Изправих се на леглото ми, облян в пот и сълзи. Радвах се, че беше сън. Момента от днес ми се въртеше в главата и не спрях да мисля "Какво щеше да стане, ако той не беше дошъл?".
Точно това и сънувах. Погледнах часовника ми и пишеше 21:46. Реших да изляза на чист въздух.
Не се бях преоблякъл, затова си взех якето, телефона, ключовете и излязох.
Запътих се към любимото ми място в този град. Трябваше да вървя до стария парк, а от дам до хълмчето, не много навътре в близката гора.
След 15 минути бях там. Седнах на обичайното ми място, като вдишах от чистия въздух.
Седнах на тревата и се за гледах в прекрасната картина пред мен. От това място се виждаше градът и неговите блещукащи светлини.
Затворих очи докато лекият вятър поднасяне за магията на това място.
- И на теб ти харесва, нали? - някой заговори.
Нищо не казах, а се ослушах от къде идваше този мъжки глас. Усещах, че някой ме гледа.
Обърнах се наляво и тогава го видях. Все още бях объркан, защо ме заговори и защо ми е познат.
Той се усмихна леко, като взе телефона от джоба си и започна да пише.
След по-малко от минута получих съобщение. Отворих си телефона за да го прочета.
_______________________________________
@bad_cookies00
Глупаче, толкова ли съм труден за разпознаване.
_______________________________________
- К-Кук... това ти ли си? - шокирани попитах.
Той ми не ми каза точно името си, когато го бях попитал, но ми каза да го наричам така.
От страна на другото момче получих само лека усмивка.
- Най-накрая се срещаме, а? - накрая ми отговори.
Мигах на парцали докато се опитвах да осмисля случващото се.
- По-красив си от колкото мислех - тихо измъмри момчето до мен.
С това изречение бузите ми придобиха ярък червен цвят и сърцето ми прескочи удър.
Кук се обърна към мен и направи очен контакт.
~Г.Н.Т. Неутрал
"Толкова е сладък" си мислеше момчето с черните коси, докато се наслъждаваше на засрамената гледка до него.
Двете момчета стояха и се гледаха взаимно, неосъзнавайки как паднаха все по-дълбоко в капана наречен любов.
Техьонг събра смелост и се обърна напред към града и прекъсна очния контакт. Бузите му все още пламтяха.
На чернокосия не му хареса, че вече не гледаше към кафявите топли очи на момчето до него.
Той леко сърдито въздъхна и си тръгна, без да обели дума към Техьонг, който отново беше объркан.
Не след дълго и той се за пъти към дома, главата му пълна с мисли. Щом вече беше в стаята си отново легна и заспа.
А що се отнася до Кук, той записа на телефона си една дата, час, както и едно изречение:
"17 април, 22:06 - най-накрая те срещнах, Глупаче <3"
