Г.Н.Т. Техьонг
От няколко дни насам мислех само за онази нощ на хълма. Сърцето ми забързваше все повече, докато мислех за Кук.
Но все повече започва да се притеснявам от нещата, които се говореха по новините.
Говореха как избягалите с психични заболявания още не са намерени, но има заловени както и някои жертви.
Твърдят, че повечето от ранените за полицаи, също че са се внедри ли в крайната част на западните квартали.
Аз живее в тази част. Най-лошото беше, че не можех да се свържа с Кук. Нито прочитше съобщенията ми, нито отговаряше на обажданията ми.
Дано е добре, защото колкото повече размишлявах, толкова повече разбрах, че имам чувства към него.
Цвеът червено вече беше почти ясен, а това ме накара да мисля "той ли е човекът за мен".
Откакто се блъснах в него чувствам странно нещо в корема си и бузите ми почервеняват.
Баба много се радва за мен, но нейното състояние се влошава и става все по-зле.
Почти не излиза, а ако го прави е за да отиде на лекар. Последния път той й беше казал, че има по-малко от седмица заради огромното разрастването на болестта.
_______________________________________
Мина се седмица. С Кук отново си пишем, но той забелязва как вече не му отговарям по същия начин.
В деня, когато Кук се беше притеснил много за мен аз не бях на себе си.
Не бях, защото по-рано баба ме извика да ми каже нещо.
Ретроспекция~~
- Идвам бабо. За какво ме викаш
- Седни моля те. - отвърна баба, докато сишаше тежко
- Чуй, искам да знаеш, че много те обичам и искам да си щастлив. Аз ще те гледам и ще вярвам в теб. Искам да имаш хубав живот и да не тъжиш за мен. Чу ли
Аз ронвх сълзи и мокрех одеяло то й. Не бях готов за това. Не исках да става толкова скоро.
- И аз много те обичам.
Баба протегна ръката си и и изтри сълзите от бузата ми, като я погали.
Надигна се да ми целуне челото и после отново легна. Усмихна се и след секунда ръката й изтърва моята.
Не помръдна вече. Бях съсипан. Случи се. Това, от което се страхува най-много се случи. Останах сам.
Със сълзи звъннах на номера, който пишеше на едно листче, което стоеше на шкафа й.
- Здравей, ти трябва да си Техьонг. Щом ми звъниш значи си се разделил с баба ти. Моите съболезнования. Тя ми се обади и каза да подготвя кофчега й и всичко нужно, за когато й дойде времето. Ще дойда да я взема.
- Благодаря Ви.
- Тя беше мила жена, която е искаше да създава проблеми. Ти сега се приготви, защото ще дойда след 20 минути. Дочуване.
Връзката прекъсна. Баба знаеше, че това щеше да се случи скоро, затова го беше подготвила.
С неспиращи сълзи облякох черен костюм, който тя ми беше подарила преди 2 години.
Неусетно ремето мина и дойде мъжа, с който говорих по телефона. Той и агенцията сложиха баба в кофчега и ни закара ха го гробището.
Там имаше поп и погребаха баба. След час вече нямаше никой друг освен мен. Това се случи толкова бързо.
Стоях и гледах надгробната поча със тъга. Много ми липсва. Поне сега е на по-хубаво място.
Край на ретроспекция~~
Пореден час мина в сълзи. Болката от загубен близък е сърцераздирателна.
Поллучих съобщение на телефона. Стоях и го гледах 10 минути, но най-накрая го взех.
Беше Кук, който е написал "Идвам у вас". Минах няколко пъти за да видя дали сънувам или не.
След това чух звънеца на входната врата.
