На ръба(ЗАВЪРШЕНА)

2 глава

Не спирах да мисля за бележката. Кой и защо я пише? Пристигнахме и трябваше да слизам. Учителката започна да ни обяснява за графика и как ще протече всичко. Когато стигна до стаите аз я помолих да съм сама.
-Защо Т/и?
-Скарах се с Джеси и не мисля, че ще е добре да съм с нея засега.
-Добре щом смяташ, че е правилно ще бъдеш сама.
-Благодаря ви, госпожо.
Настаних се в стаята си и бях много изморена. Все още мислех за зловещата бележка. През свободното си време бях много изплашена, защото бях сама, а през останалото време отбягвах Дежсика. Не ми беше приятно, че правя така, но тя не осъзнава, че той ще я нарани. Разказах за това на Jungkook и той реагира по същия начин като мен.
Гт. Джеси
Защо Т/и беше толкова ядосана. Просто го харесвам. И то много. Не разбирали, че съм щастлива така. Да знам, че се мразят, но това си е само между тях.
Защо само ме отбягва? Толкова ли не иска да ме вижда? Няма да я щадя. Да си се сърди все ми е тая. Ако наистина ми е сърдита няма да забележи, че я отблъсквам.
Гт. Tae
Джеси ми разказа за Т/и. Имаше право да ме мрази. Тормозех я постоянно, но не съм гадняр по принцип. Просто преди много я харесвах, но тя ме нараняваше и затова сега и го връщам. Обаче, ако това пречи на щастието на Джеси ще трябва да се направя на добър и да ѝ се извиня.
Отидох до вратата и и почуках. Тя отвори и щом ме видя тръшна вратата силно. Но бях напорист и не спирах да чукам и чукам докато не отвори.
-Какво искаш? Не ти ли стига, че вече аз и Джеси не сме приятелки?
-Извинявай.
-Извинявай? Добре ли си?
-Съжалявам, че се държа така с теб. Има си причина.
-И каква е тя?
-Няма значение искам да ти се извиня.
-Има уловка нали?
-Не, просто съжалявам за всичко.
Гт.Т/и
Настъпи мълчание между нас. Той се вгледа в нещо зад мен сякаш прочете нещо.
-Бележката!!! Значи ти си я изпратила!!! Имаш ли си на представа колко се изплаших! А аз идвам да ти се извинявам! Какъв психопат си да пишеш такива ужаси!!!
-Tae!!! Някой ми хвърли тази бележка в автобуса, докато спах. Не знам кой е я сложил.
-Наистина ли?
-Да. Ти имаш същата бележка?
-Да.
Влезнахме в стаята ми и започнах да го разпитам.
-Кога я получи?
-Събудих се и на нощтния ми шкаф беше оставена и захлупена с телефона ми, а той беше счупен от всякъде.
-Имаш ли представа кой ги праща?
-Не, ядосвам само теб по прицип.-не съм много добра в тези неща, но той май флиртуваше
-Колко смешно.
-Наистна нямам идея.
Изведнъж алармата за пожар се включи. Аз и Tae веднага се запътихме към изхода, но беше заключен, а хотела празен. Усещах дима. Започна да ми се завива свят. Припаднах.
Гт. Tae
О, не Т/и припадна! Какво да я правя сега! Дима се усилваше. Търсих изход, но не намерих. Всичко ставаше все по-тъмно и по-тъмно, докато и аз не се стоварих на пода.