Влезнах в стаята на Т/и. Тя гледаше оплашено в телефона си.
-Т/и трябва да ти кажа нещо.
-Tae виж!
Тя ми показа телефона си, на който тапета беше с обесен човек, а надписа на картинката беше: ,,май се чувстваш така с тази асма". Какво трябваше да ѝ кажа? Бях шокиран от видяното. Трябваше да ѝ кажа.
-Т/и...
-Бързо погледни си телефона.
Отворих го нямаше нищо променено в тапета.
-Провери си приложенията, отвори ги може да има нещо.
Всичко беше добре, докато не стигнах до контактите. Вместо имена имаха само букви, които образуваха изречение,,Кажи истината или разбери какво има след смърта"...
-Т/и...виж...
Тя започна да се задъхва. Дадох и инхалатора.
-Мисля, че нашите родители знаят кой прави това и мисля, че пожара беше умишлен.-разказах и и тя започна да мисли върху думите на родителите си.
-Мисля, че се сещам.
-Какво?
-Майка ми работеше преди много години при една мутра като негова слуга, за да изкарва прилични пари.
-И.
-Той я хареса. Доста. Нападна баща ми, за да няма конкуренция. Когато нещата започнаха да стават сериозни майки ми се обади на полицията и те го арестуваха. Миналата година го освободиха,но го сгази кола и почина.
-А моите родители с какво имат общо?
-Не знам, но трябва да разберем.
Сестрата влезна.
-Какво правиш тук?! Тръгвай и двамата трябва да си почивате.
Изгони ме учтиво. Отидох в стаята си. Не можех да правя нищо. Беше ме страх за Т/и. Отидох пред стаята ѝ.Гледах я през стъклената врата на стаята. Беше толкова красива как спи. Имаше хубава кестенява и чуплива коса, която се връзваше леко мургавата ѝ кожа.
-Хей! Не ти ли казах да не мърдаш от стаята!
Отново се прибрах. Мислех само за нея и как искам да я.... о, не! Не мога да я харесвам! Имам си гадже! Невероятно гадже! Не мога да я харесвам! Тя ме нарани и пак ще го направи. Няма да се поддавам на емоции. Веднъж ме съсипа няма втори път.
ESTÁS LEYENDO
На ръба(ЗАВЪРШЕНА)
FanficДа се чувстваш грешен и да продължиш да правиш това, което за другите изглежда като грях. Да не отстъпваш на спокойствието и страха да те обладае. История за поттисната воля, избори и страх.. Първата ми история и то доста брутален смут... Надявам...