На ръба(ЗАВЪРШЕНА)

6 глава

Гт.Tae
Телефона ми звънна. Беше непознат номер. Вдигнах.
-Ало? Кой се обажда?
-Бръкни си в задния джоб на дънките.
Направих го. Имаше ключ! Преди да кажа каквото и да е той затвори. Отключих белезниците си и тези на Т/и. След това реших да погледна раната ѝ. Ужас. Вътре имаше ключ за вратата. Извадих го. Разкъсах малко от одеялото ѝ и го завързах около крака ѝ. Беше изгубила много кръв. Отключих вратата и тръгнах по етажите на болницата. Нямаше никой. Извадих си телефона. Нямаше батерия.Върнах се в стаята. Бях оплашен. Не знаех какво става всичко ми се струваше страшно нелогично. Нейният телефон също беше изключен. Отидох в склада и се опитах да намеря някакви лекарства. Взех нужното и превързах крака ѝ. Не спирах да мисля за всичко, което стана преди няколко дни.
-Какво става? Крака ме боли много.
-Т/и!!! Жива си!!! О, боже добре си!- целунах я прибързано. Целия се зачервих- Извинявай...беше прибързано.
-Какво правиш? И къде е татко?
- Той те удари и имаше недостиг на въздух. И след това...
-Какво?Изглеждаш притеснен.
-Събудих се тук с белезници на вратата, някой ми звънна, няма никой в болницата и ти имаше рана в крака с ключ за вратата.
-Какво! Наистина ли?
-Да...
-Звънни на някой.
-Телефона ми няма батерия.
-Tae страх ме.
-И мен.
-Ще ми подадеш ли пръстена от шкафа.
Дадох ѝ го
-Какъв е този пръстен?
-От Jungkook е. Дава ми надежда. Нося го навсякъде.
За миг исках да ударя нещо.
-Добре ли си, изглеждаш ядосан?
-Не ми се бъркай.
-Ок. Просто попитах. Защо отново стана толкова груб? До преди малко ме целуна, а сега...
-Млъкни трябва да мисля какво става-не трябваше да ѝ показвам любов. Удеве се изпуснах, но няма да ѝ давам поводи да ме наранява.
Гт. Т/и
Държеше се много странно. Сигурно напрежението ми идва в повече, но наистина ме обърква. Той извади от шкафа дрехите ми и ги хвърли върху мен.
-Защо ги хвърляш?
-Обличай се, тръгваме.
-Къде и как? Града е огромен и нямаме батерия на телефоните.
-Живея близко ще ходим до там.
-Ще спя у вас?
-Ако искаш спи на терасата, нямаш друг избор, трябва да си с мен. Някой иска да ни убие и не трябва да се делим.
-Трябва да кажем на нашите.
-Първо отиваме у нас, сигурно родителите ми ще бъдат там.
-Сигурно?
-Те са много заети, понякога не се прибират със седмици.
-Ол,съжалявам...
Настъпи мълчание.
Skip time
Бяхме у тях. Той ми даде зарядно и си включих телефона. Имах много прпунати обаждания от мама. Когато се опитах да го върна вдигна някаква жена:
-Вие ли сте дъщерята на Park Roze и Park Jimin?
-Да? Нещо станало ли е?
-Вашите родители са катострофирали...
-Добре ли са!!!Кога е станало това?
-Моите съболезвания госпожиеце Park...
-Защо? Какво е станало!!! Нали не са...
-Направихме всичко по силите си...сблъсъка беше силен и те не издържаха...Ще ви предадем вещите им утре в болница ****
Гт. Tae
Т/и започна да плаче. Отидох при нея.
-Какво става?
-Ммммамма....татакоо...
-Какво е сима!
-Мъртви са...
-Какво!
Тя заплака тежко. Беше толкова тъжна. Прегърнах я силно и я целунах по челото. Имаше нужда от мен. Обичах я с цялото си сърце. Беше ми тъжно за нея.