Стана неловко, госпожата спря музиката за няколко секунди беше задгробно мълчание, обаче се усети като вечност.
Аз и Джънкук се гледахме докато..
Той не се расплака с глас, хиляди сълзи избликаха от очите му. Той закри лицето си с ръце започвайки да ридае по-силно ако изобщо е възможно. Изправяйки се започна да тича към вратата бършейки се с ръкавите на червения си половер.
След това всички се обърнаха към мен, не ми трябваха лошите им погледи, за да се чувствам ужасно.
Тогава Сеокджин се изправи.
—Може ли да отида да видя как е? - попита той. Госпожата се отърси от транса и му махна да върви.
—Така н-нека продължим до където бяхме-каза и така и стана. Всички писаха като никога освен мен, аз гледах вратата през останалото време с надеждата някой да се върне но така и не стана.
Часа свърши и със Сънми тръгнахме да напускаме стаята.
—Какво стана? - попита тя. Тъкмо да и отговоря и дойдоха те Санхла, Йорам и Силон.
—Какво каза на този красавец, че се разплака? - попита Санхла. - Ако е че го харесваш разбирам.
Тръгнаха бутайки ме по рамото с големи усмивки.
Въздъхнах и казах на Сънми:
—Нека отидем някъде другаде.
Тя само кимна и тръгнахме.
Излязохме навън и седнах ме на пейката. През целия път хората си шепнеха.
—Е, как разплака горското момче? - въздъхнах.
—Попита ме как съм, но не го отразих, След това ми се извини за компютъра. Стори ми се странно, но той отхвърли предположението ми, че е приятел на Донгмин. И след това..
—И след това - тя каза очевидно раздразнена от палзата.
— Каза, че му е станало гадно, не че им е станало гадно като съм ги хвърлила.
—Какво значи това?
—Не знам, но ме пита дали го обичам - щом последните думи излязоха Сънми ме погледна. - Ще му се извиня, явно е много чувствителен.
—И странен-добави тя.
Огледах целия салон, но нито един от новите ни съученици не бе там. Часа започна с разгрявка, три обиколки на салона.
Всичко вървеше нормално до момента в който вратата не се отвори, от там влязоха седемте момчета. Аз бях точно срещу току-що отворената врата.
—Господине, извинете, че закасняхме, трябваше да.. - момчето с трабчинки бе прекъснато от Джънкок, който от плач се свлече на колене. Тогава всички заедно с мен се втурнах ме към него.
Момчето седящо до Сънми, Юнги каза:
—Моля те Куки, кажи защо плачеш!
—З-защо-то Т/И н-не ме.. е обича - каза едва едва от сълзи.
При тези му думи всички момчета ме погледнаха ядосано. Наистина не знам какво се случва.
—Как си могла да му кажеш такова нещо, той е влюбен в теб от пръв поглед?!-каза Джимин.
Вцепених се и направих най-тъпото нещо...избягах.
Не избягах от час, а от училище.
Щом се прибрах веднага се качих в стаята си. Нещо не е както трябва как може да се влюбил в мен, та аз от началото бях гадна с него.
Бас ловя, че утре ще се окаже, че Санхла му е приятелка и това е бил неиния пъклен план да има защо да ми се подиграва цяла година.
Няма какво друго да е нали?
