Изправихме се и започнахме да бягаме.
Г. Т. Неутрал
Усмивките им паднаха щом видяха тичащите приятелки. Спогледаха се.
-Какво ще правим, да ги последва ли? - попита Таехюнг.
-Така само ще влошим нещата, видя как уплашено гледаха - каза Джун.
-И ние не им помогнахме, кое момиче не би избягало ако е сомо със седем момчета който се усмихва - добави Юнги и всички кимнаха, почти всички.
Из празното помещение се чу шмръкване.
Това бе Кук.
Те без да казват и дума станаха и отидоха при него, надяваха се че ако му дарят групова прегръдка ще се почувства по-добре.
-Спокойно Куки - каза Джин потупквайки гърба му.
-Тя никога не ме е харесвала, и как може аз дори не съм истински - той се пречупи на последната дума. Разплака се.
-Т/И не ме обича, а аз я обичам повече от себе си!
Сърцата им се свиха, когато видяха как малкото им Куки се разпада.
Г. Т. Т/И
Тичахме като никога, за да стигнем до двора.
-Какво ще правим? - попита задъханата Сънми.
-Ще разберем какво става. Отива ме в магазина за игри и взимаме същата - казах аз.
-Добре - отвърна просто тя.
•••
Най-после стигнах ме до мола, трябваше да се возим в задушния автобус 30 минути.
Изкачваме се с ескалатори до втория етаж, където се намира любимото място на брат ми - магазина за игри.
-Ще отговорим същите неща и ще видим дали историята на играта препокрива случилото се - каза Сънми.
-Добре, но ще видим това в едно Интернет кафе, да сме сигурни, че няма да разберат кафе живееш - получих кимане.
Влязохме вътре, огледах е се и намерих касата, директно щях да попитам за играта.
-Здравейте, - казах на мъжа на средна възраст. - имате ли една конкретна игра?
-Коя по точно?
-I love you, You love me?
-О, да имаме последна бройка от нея. Последвайте ме.
Аз и Сънми тръгнахме след касиера, минахме през безброй рафтове пълни с игри.
-Ето тук е - каза той. Пред нас се извисяваше огромен рафт пълен с такива игри.
Докато ровеше из тях каза:
-Всъщност това е най-невинната игра на рафта. Не ме разбирайте погрешно не съм ги играл просто знам и все пак никой не я копува - разказва той. - Тук пристигнаха три броя, пробвах единия, щом си написах името ми отказа достъп, опитах с други мъжки женски, но нищо. Преди няколко дни едно момче си я купи, в събота ми се обади за същия проблем. Казвам това за да не се изненадвате...бинго.
Погледнах го, това е тя.
-Благодаря,мога ли да платя в брой?
-Изхарчихме всичките си джобни, дано си струва.
-Ще си струва - казах. Включих играта. Попита за име, въведох го и ме прие. Отговорих на всички въпроси и стигнахме до същинската част.
-Леле, те приличат на женски аниме версии на тях - отбеляза Сънми.
Дойде момента с историята, но нищо не съвпада. С Джънкук не седим заедно, а Хосок ни запознава.
Тъкмо да преминем към разговора и познайте кой влезе или по скоро кои.
Насочиха се към нас.
-Какво правиш Т/И? - попита Джимин.
-Ние със Сънми искаме да видим дали сте се постарали да спазите историята - от върнах студено.
-Това, че сме от играта не значи, че следваме историята - каза шепнешком Таехюнг.
-Но значи, че хиляди хора играят на срещи с вашите аниме версии.
-Не, само ти, за всеки играч допуснат до играта има един сценарий, но различни участници - отговори Юнги.
-Значи вие сте лимитирана версия - казах подигравателно.
-Не е смешно - каза Хоби.
-Добре, а как така сте пред мен?
-Не знам - отговори Юнги.
-Никой не знае - допълни Намджун.
-След като обсъдихме това трябва да говорим за друго.
-Сънми е права - каза Таехюнг. - Джънкук.
-Аз имам идея - заяви Джимин. - Трябва да доведем Т/И вкъщи, тя ще оправи нещата.
-И дума да не става - казах сериозно.
