The Game ( JJk X reader)

2

В момента в който вратата се отвори нападнах тъпака влизащ през нея.
—Канг Донгмин, ти тъпак тъкъв, щеше да ми изпържиш компютъра! - изкрещях продължавайки да го налагам.
—Ей, психо такова защо ме биеш?!

Отдръпнах се поемайки си въздух.
—Играта, която ми даде изведнъж изхвърча обгорена и пушещта.
След като го казах той изпадна в смях.
—Тогава слава богу, че тия дадох, а не се случи на мен - каза все още леко хилещ се и започна да изкачва стълбите.
–Няма ли да кажеш извинявай Т/И или нещо друго.
Ами очевидно не, изчезна ми от погледа. Въздъхнах тежко.

Тръгнах към кухнята и взех диска, който все още беше в мивката и го метнах в боклука.
—Дори и играта да не струва пак ми е гадно, че е унищожена.

~~В понеделник~~

След десет минутен спринт пристигнах в училище. Закаснях като повечето дни, Донгмин отново забрави да ме закара.

Тичах по коридора и най-сетне стигнах до стаята, естествено от скоростта се истресох на земята.
След секунда госпожата отвори и въздъхна.
—Влизай! - каза с досада тя. Щом се изправих и влазох тя каза да не сядам. През главатами мина идеята, че цял час ще стоя права пред вратата.

Но явно згреших.
—Госпожице Канг, махнете се от врата!
За момент се обърках, но го направих и от там влязоха седем момчета, кой от кой по - хубав.
—Това са новите ви съученици - обеви тя. - Представете се моля.

—Аз съм Джеон Джънкук. Това са моите приятели Ким Намджун, Ким Таехюнг, Парк Джимин, Джънг Хосок, Мин Юнги и Ким Сеокджин.

—Добре момчета, нека видим къде ще седнете. Сеокджин до Санхла, Таехюнг до Пансик, Джимин и Хосок заедно, Намджун и Хаесейо - тя ме погледна. - Тъй като закасня Т/И няма да седиш до Синми, там ще седне Юнги, а ти ще си до Джънкук и ще помагаш на новите си съученици.
—Но госпожо.. - прекъсна ме.
—Няма но.

Ще бъде дълъг ден, помислих си.

Въздъхнах и седнах на празния чин от ляво, той беше третия на средната редица. Момчето все едно чакаше да седна, за да дойде, усмихна се и тръгна по редицата. Разбира се всички го гледаха, някой момичета до който минаваше въждишаха „Глупачки“ . Той най-накрая си начеша крастата и седна. Урокът започна, Госпожата като във всеки час пусна Моцърт, нищо не се чуваше и хората исползваха момента да си говорят.

—Здравей Т/И, как си? - попита Джо.. Джънкук, аз се направих, че не го слушам. Не ме разбирайте погрешно, не се сприятелявам с момчета като него, може би сега е невинен, но скоро няма да е.
—Очевидно не ти се говори с мен в момента. Исках да ти кажа, че съжалявам за компютара.
Тогава  се шокирах.

Как той знае затова.
—Откъде знаеш за това? Да не си приятел на Догмин?
—Не, но брат ти доста се смя. - припомни за противник му смях.
—Но ми стана гадно като ме изхвърли кофата, на всички ни стана гадно - каза с бебешки тъжен глас и шмръкна, ще ше да се разплаче. - Не ме ли обичаш?
Идваше ми да се гръмна.
—Не! - казах достатъчно силно, че всички чуха.

        ~~~~~следва продължение~~~~~