Почти пристигнах ме. Сънми не дойде, аз настоях не искам да се забърка в нещо.
Колата спря, слязоха без да се огледам, а трябваше. И в най-смелите си мечти не съм очаквала къщата им да изглежда така.
(Технически проблем, къщата е горе ^)
После ще ги попитам.
Тръгнахме към входната врата стоически се упитах да не се расейвам от басейна, сега има по важни неща.
Щом влязохме Намджун заговори:
—Не знаем каква е къщата, събудихме се тук. Имахме шофьор и бяхме вече записани в училището - просто кимнах.
Качвайки се на втория етаж чухме тихо ридание от една стая. Джин бе седнал до вратата.
—От както се прибра, не е излизал. Заключено е и не говори - каза той.
—Доведохме единствения човек, който може да го успокой, Т/И - каза Юнги, Сеокджин кимна. Всички се изнесоха само аз и той останахме.
Застана до вратата и започна.
—Куки, има един човек, който изка да говори с теб - каза тихо. - Отключи вратата.
—К-кой? - чусе между хлипанята.
—Аз, Т/... - преди да довърша ключалката щракна, Джънкук изскочи и ме прегърна.
—Аз ще ви оставя сами - заяви Джин.
Джънкук ме издърпва в стаята и затвори вратата.
Седнах на пода до одеяло с което сигурно се е завивал. Седна и го завих с него, той се отви от моята страна, искаше да го гушна. Дължах му го.
—Защо си тук-попита с поглед насочен към земята.
—За да се извиня отново.
—Няма защо, беше уплашена разбирам--шмръкна, в очите му се оформяха сълзи. - Ти не ме обичаш, а аз продължи. Просто не знам, може би мислиш че съм програмиран, но не съм. Когато бях в играта не бях влюбен в теб, но щом те видях всичко приключи за мен, бях решил да направя всичко, за да ме обикнеш.
След тези думи той ме погледна, ако преди съжалявах то сега се раскайвам. Обърнах ръце около врата му и сложи глава на рамото му.
—Съжелявам - казах тихо с треперещ глас. Няколко сълзи минаха се стекоха по бузата ми. Джънкук сложи ръце на кръста ми и ме прегърна. Това е най-хубавата прегръдка.
Минаха няколко минути в тиха прегръдка.
Отворих очи и погледнах към вратата, там бяха шестте идиота усмихва или се, изразявайки колко според тях е сладко. Одръпнах се и Джънкук ме погледна в очите.
—Какво има?
Посочих с пръст зад него, той збръчка вежди и се обърна.
—Защо стойте там?
—Ние просто... - започна Намджун, но бе прекъснат.
—Елате на групова прегръдка! - извика Джънкук.
—Какв...-преди да довърша бях под купчина момчета.
•••
—Т/И, остани за вечеря ще се радваме-каза с нежна усмивка Джин.
—Бих, но родителите ми ще се притесняват.
—Няма проблем, някой друг път-отвърна Хосок. Отворих вратата и излязох, щом се обърнах видях шестте махащи момчета, а седмото ме прегърна в мечешка прегръдка.
—Чао-каза просто той в ухото ми, това остави тръби по гръбнака ми.
Докато се усъзная той се бе отдалечил преглътнах и се обърнах.
