You are all for me {K.Th.-J.Jk.}

15.

Беше късен слетобед нашите герой лежаха на дивана гушнати един в друг.
Гнт.Джм
Бях станал отдавана погледнах, че Юнги спи, сладко като коте е, слезнах долу да направя закусна не след известно време и той слезна дари ме с целувка и седнахме да се назакусваме. Обичах тези моменти когато си бяхме двамата не ни трябваше никой друг.
Оправих масата и легнах на дивана Юнги дойде и ме гушна.
Джм: Юнги искаш ли някой път да излеземе?- попитах аз.
Ю: Може, но за сега искам да си лежим и дате прегръщам- каза с усмивка прегръщайки ме по силно.
Джм- Юнги ти какво мислиш за връзката на Тае и Кук?- казах откъсвайки се от гърдите на любимя ми.
Ю: Ако наистина той прави Кук щастлив значи няма проблем, но нарани ли го ай ние знаем колко е чувствителен.- каза със сериозен тон.
Джм: Не знам дано да са щастливи- казах спокойно- Добре хайде да излезем да се поразходиме времето е хубаво.- казах почти подскачайки.
Ю: Добредай ми пет минути.- каза дарявайки ме с целувка. Отдавна бяхме излезнали не бяхме на традиционното място в парка ами на една полянка извън града ние по предпочитахме тук спокойно е няма коли, хора спокойствие от всякъде.
Джм: О хайде да седнеме там!- казах като задърпах по голямя.
Юнги просто тръгна гледката до него беше по красива и сладка.
Юнги разпъна едно одеало и се наместихме на него, постави ръката си на рамото ми прегръщайки ме.
Защо обичах да идвам тук ами тук е запознанството ми с Юнги.
Преди 1 година беше вълшебно.
                      ~ретроспекция~
Мамо излизам. Бях на тази полянка обичах да идвам тук когато ми е тъжно или имам проблем, а и беше красиво гледката беше просто величествена.
Тръгнах да ставам и се блъснах в някого.
Джм: Ох толкова много съжалявам не ви видях.- поклоних се от уважение.
Ю: Няма проблем- каза спокойно- Какво прави малко момче тук в този късен час.- попита със леко смеейке си.
Джм: Моля на 21 съм не съм млък- нацучих бузи.
Ю: Добре така и така вече си говориме хайде да идем да пинем нещо да ми се реваншираш къде ме бутна- каза със усмивка
Аз се съгласих тръгнахме към кафето и си говорехме доста.
        ~край на ретроспекцията~
От този ден с Юнги винаги идваме тук независимо от времето просто това място ни събра и се радвам, че се блъснах в него.
Джм: Юнги помниш ли как се запознахме- казах със лек смех.
Ю: Да ти се блъсна в мен и аз те поканих на среща.- каза със широка усмивка.
Този ден беше прекрасен и за двама ни няколко дни след това с Юнги се събрахме беше невероятно той е човек който ме разбира, излушва и помага не искам да го загубя обичам го!