You are all for me {K.Th.-J.Jk.}

18

Кук вече беше в парка чакащ непознатия да дойде. Кук видя една определена фигура и изтъпна.
Х: Я виж ти точен си.- каза с усмивка.
К: Какво правиш тук?!- каза гледайки го злобно.
Х: Така ли ще се държиш? Не дойдох, че да се караме.- каза със все същата подмолна усмивка.
К: Чакай малко с теб ли трябва да излизам?-каза със объркано и едновременно погнусено лице.
Х: Разбира се сега ставай да ходим на някъде- каза като задърпа мъника.
Кук се отскубна от ръцете му.
К: Няма да стане аз си тръгвам!- тросна той.
Х: Колко си наивен, като кажа тръгвай значи тръгвай!
Нервите на Хосок се късаха леко по леко той утиде до мъника и го удари така, че да припадне и плана му започваше.
При Тае
Тае се прибра видя, че в хола няма никой, качи се горе и там нямаше никой. Реши да звънне на Кук заето по голямя почна да се протеснява звънна на Чим
Тае: Ало Чим извинявай че те безпокоя, но Кук с теб ли е?
Джм: А не. Защо няма ли го?
Тае: Не и не вдига.
Джм: Ела до нас ще видим какво да правим.
Тае: Добре сега идвам.
Разговорът прекъсна и брюнета се запъти към къщата на двойката.
Тае слезе от автомобила си почука на вратата и Чим отвори той го покани да влезе.
Ю: Какво става?- каза като видя притеснените лица на по малките.
Джм: Кук не си вдига телефона вече от час къде ли е?
Момчетата продължаваха да звънят и да се надяват, че мъника е добре, но истината беше друга.