Dear Honey

1

Днес, 10 април 1994

Подреждах рафтовете от книги, от време на време, разтваряйки някоя, за да си припомня някои от любимите ми страници.
Почти бях приключил, когато някакво почукване по вратата ме извади от светът на книгите, в който бях попаднал.

—Влез!—извиках леко, за да ме чуе човекът от другата страна на вратата. След няколко секунди вратата се отвори и през нея влезе Адам—мой, скъп и верен приятел.

—Отново си забил глава в книгите си?—отбеляза с усмивка. Кимнах и се обърнах към малката си библиотека, продължавайки със задачата си.

—Има ли нещо?—попитах, не особено заинтересован. Обичах да се впускам в света на книгите, потъвайки в различни любовни и емоционални сюжети, но предпочитах да бъда сам, докато го правя.
Въздъхнах и се обърнах към Адам в очакване. Малко усамотение никога не е в излишък.

—Получил си специално писмо и тъй като си твърде зает, за да забележиш препълнената си пощенска кутия, реших да ти го връча лично. —отвърна и най-накрая остави писмото върху бюрото ми, напускайки стаята. Не бях почитател на писмата от доста дълго време.

Взех писмото и го огледах. Наистина бе адресирано до мен, но нещо вътре в мен се опитваше да ме убеди, че не искам да го отварям, когато погледа ми попадна на мястото, откъдето е изпратено писмото. Отворих го бързо, противно на порива да го изхвърля или разкъсам, и се зачетох в написаното.

Затворих очите си, осмисляйки написаното. Настаних се върху старото кожено кресло и позволих на съзнанието си да ме отнесе обратно в миналото.

О, Хъни...