Dear Honey

30-Тhe last letter...

Скъпи Хари,

Не знам какво да ти кажа след толкова много години. Може би истината?
Не ти написах нито едно писмо, въпреки обещанието ми.
Чаках те.
Чаках писмата ти, но не получих такива. Накрая се отказах да те чакам и се разочаровах от теб.

Когато замина очаквах с нетърпение писмо от теб, но не получих такова, а татко ме убеждаваше, че си ме забравил. Казваше "Знаех си, той не е добър за теб. Вероятно вече те е забравил..."
В началото не вярвах, но с времето му повярвах. Бях толкова тъжна и наранена. Болеше много, Хари.

И едва след толкова години, прекарани в мъка по изгубеното ни бъдеще, научих истината.
Истината е, че баща ми е крил писмата от теб. Намерих ги в един кашон, скрити на тавана. Когато ги прочетох, толкова много съжалих и се разочаровах от себе си, че толкова те мразих и ненавиждах без да е имало причина.

Едва преди два дни намерих писмата и не знаех какво да направя. Прочетох всички до едно. Честно казано, сякаш
камък ми падна от сърцето. Но въпреки това ме болеше, а докато погледа ми преминаваше през всеки един ред, сърцето ми се късаше. Четях как ме изтриваш от живота си малко по малко, докато аз?
Дори след години не мога да те забравя.
Исках да знаеш истината и за това ти написах това писмо.

Съжалявам, за това което баща ми е направил.
Съжалявам, че не чу нищо от мен толкова дълго.
Съжалявам...за всичко.
Ако можех да върна времето назад бих. Бих искала и да попитам баща ми, защо го е правил, но той почина и отново ще остана без отговор.
Съжалявам, Хари. Съжалявам, че не бях до теб толкова време. Надявам се да ми простиш някой ден...

ПС: Все още те обичам и не мисля, че някога бих могла да спра.

От скъпата ти Хъни...

...Край...