Dear Honey

29

Днес, 10 април 1994

Изминаха единадесет години.
Плаках, смях се, тъжах, губех се в спомените ни, влюбих се, израстнах.
Толкова много време измина, без отговор, без нищо освен разочарование и болка.
И едва днес получих отговора ѝ.

Не бива да съжалявам, че всичко се е развило така. Все пак днес имам семейство, за което бих дал всичко. И въпреки това се питам...
Дали бих върнал времето назад ако можех?

Какво значение ще има ако се срещнем? След толкова години?
И двамата се променихме много.
Аз се промених много.
Няма да променим съдбата си с една среща. Няма как да върнем миналото.

—Татко? Добре ли си?—гласът на Елиът ме накара да отворя очите си и да вперя поглед в него. Усмихнах се и оставих писмото върху дървената масичка, служеща ми за бюро.

—Добре съм. По-добре от всякога.—прошепнах и го прегърнах.

Съжалявам, скъпа Хъни, но аз отдавна се предадох и изгубих надежда за нашата безкрайност...