Dear Honey

28

17 юни 1987

Скъпа Хъни,

Съобщавам ти.
Това е последното писмо, което ще получиш от мен. Не случайно чаках до днес. Помниш ли какво се случи на този ден преди четири години?

Видяхме се за последен път.
Целунах те за последен път.
Дадохме си празни обещания.
Казах ти, че те обичам— нещо, което така и не мога спра.
Истината е, че вече не съм сигурен дали някога е било любов. Мислех, че сме лудо влюбени един в друг, а се оказа че просто аз бях хлътнал по теб твърде много.

Не мога да кажа, че съжалявам за развитието на нашите взаимоотношения. Все пак ако бях спрял да ти пиша, никога нямаше да срещна жената, която ме научи да обичам истински.

Не мисли, че те мразя.
Напротив.
Все още изпитвам нещо, необяснимо към теб. Предполагам, че едва ли някога тези чувства ще изчезнат. Едва ли някога ще спра да се питам, какво щеше да се случи ако не бях заминал или ако ти отговаряше на писмата ми.

Може би сега аз и ти щяхме да бъдем женени и да очакваме дете?
Но уви, за жалост...Никога няма да разберем.

Сбогом, Хъни.
П.С: Обичах те!

              От Хари....