Dear Honey

17

23 май 1984

Скъпа Хъни,

Губя търпение, но не и надежда.
Измина почти една година, откакто те видях за последно. Откакто чух гласа ти и смеха ти, изминаха близо дванадесет месеца. Не съм виждал сините ти очи, които всяка нощ се появяват в съзнанието ми. Усмивката ти, в съзнанието ми, все още ме крепи в трудните моменти, но с времето усещането да си в ръцете ми избледнява...

Искам да ти кажа, че ми липсваш, но както последните няколко пъти се страхувам.
Страх ме е, че вече аз не ти липсвам и не помниш кой съм.

От Хари...