20 юни 1983Скъпа Хъни,
Пристигнахме преди няколко часа. Градът е прекрасен, а къщата ни— голяма. Доста по-различно е от нашият град.
По време на пътя не спрях да мисля за теб, Хъни. Вече ми липсваш.
Надявам се не прекарваш деня си в непрестанен плач.
Усмихни се поне сега.
Заради мен.
Покажи трапчинките си.
Прекрасната ти, запленителна усмивка.
Нямам търпение да получа писмо от теб.П.С: Обичам те и не тъжи за мен!
От Хари...
Още с пристигането ми в новия ни дом, се заех да напиша писмо до Хъни.
Знам, че бях само на седемнадесет, имах да уча още много за любовта и живота , но приемах обещанието ѝ на сериозно. Няма да ме забрави, ако ѝ припомням за съществуването си. Няма да ми липсва толкова много, ако си общуваме.
Обещах ѝ да я обичам до край.
И аз смятах да спазя обещанието си...
YOU ARE READING
Dear Honey
FanfictionСкъпа Хъни, Къде си? Какво се случи с нашата безкрайност? П.С: Липсваш ми. От Хари...