Touch (Yoonmin)

1

Отново крачех по циментовият под на коридора. Като всеки ден ме побиваха тръпки, но не от тишината между стените му, а от това да се прибера.
Преглътнах и отключих ключалката, с треперене влязох през вратата. Стигнах до кухненския плод и оставих торбите, извадих рамена и го сложих за приготвяне.

Усетих лек дъх да преминава през кожата на врата ми, случваше се постоянно, но този път усетих лека тежест на рамото си. Искрещях и се обърнах, треперещите ми ръце се хванаха здраво за плота. Чух звука за известяване, че рамена е готов.
Въздъхнах и се отделих от плота.
—Джимин, успокой се!-казах сам на себе си - Ти си на двадесет години , а от кошмари започваш да се побъркваш.

Успокойх се, взех храната и отидох в хола. Не се случи нищо странно, но усещането че ме наблюдават остана, от почти година всеки път щом премина прага го усещам. Поглед който пронизва всяка моя клетка.
   
Измих съдовете и вече трябваше да си легна. Едва едва стигнах до спалнята, не погледнах вътре преди да пусна осветлението. Всичко изглеждаше нормално. Придвижих се до гардероба, облякох широка бяла тениска и шорти. Погледнах към леглото преглъщайки буцата заседнал в гърлото ми. Отидох и се завих, не оставих една моя част извън одеялото, не че щеше да помогне. Затворих клепачите си и всичко започна.

Усетих едната ръка по бедрото си, а втората на корема си, винаги бяха две. Те се влачиха по мен и стигнаха сърцето ми, което щеше да изскочи от страх. Задържаха се там за малко след което лявата си намери място на средата на гръдния ми кош и го натисна все едно се придържа, а дясната се плъзна към връта ми. Усетих нещо голямо от дясната ми стана, в момента знаех едно по-реално е от преди. Дясната се плъзна по челюсната ми линия и стигна до кафявата ми коса.
С треперещ глас казах :
—Ка-какво правишш?
Нещото до мен се приближи и усетих дъх в ухото си.
—Толкова чаках Джимина-каза един плътен глас. За пръв път чувам глас. Толкова бях уплашен, че пролях няколко сълзи, шмръкнах и казах:
— Това е просто кошмар, аз спя.
—Сигурен ли си? - отвърна той. - Помисли, сърцето ти нямаше да бие толкова силно.
И тогава ме удари това не е сън.
—Какво искаш от мен? - попитах.
—Искам теб Джимин - преглътнах. - Винаги съм те искал, но не ми харесва че те е страх от мен. Сега ще те оставя да спиш красавецо.
Ръцете се отдръпнаха, както и тялото от дясно, вратата се отвори и затвори.

Станах и заключих вратата. Облегнах се на нея и започнах да дишам тешко. Плъзнах се надолу по нея, обгърнах краката си с ръце и започнах да плача в коленете си.