Touch (Yoonmin)

5

С Хюнг гледахме филм и се смеехме като луди, но той свърши. Джин изгаси телевизора и се протегна.
-Трябва да лягаме, късно е.
Глътнах и се изправи от дивана. Тръгнах към стаята за гости, но Джин ме викна.
-Чим, сигурен ли си че искаш да си сам?
-Да, няма проблем. - подадох му лека усмивка.
Влязох в стаята и усмивката ми падна, погледнах треперещите си ръце.

Той е там, няма как да ме намери.

Сабух джинсите си и легнах на мекия матрак. Скованите ми мусколи се от пуснаха под топлите завивки. Щом затворих очи заспах.

_

Събудих се от нуждата от тоалетна. Изправих се от леглото с леко замъглен поглед и глупава усмивка, спах спокойно.
Тръгнах към тоалетната в края на малкия коридор когато:
-Джимина. - чух лек шепот.
-Спокойно Хюнг. - казах и продължих. Изминаха няколко крачки и осъзнах, че Джин не ме нарича така, само... Юнги. Обърнах се и видях една тъмна фигура на няколко метра.
-К-к-как? - казах едва.
-Мислиш, че не мога да те намеря? Не можеш да избяга от мен.
Щом го чух започнах да бягам назад, но той тръгна към мен. Гърба ми удари стената и извиках.

Г. Т Неутрал

Сеокджин излезе с трясък от спалнята си щом чу вика. Той се огледа и видя фигура ходеща към плачещия Джимин. Джин знаеше, че с голи ръце не може да направи нищо, хукна към кухнята за оръжие.
Прес това време Шуга застана пред ужасеното момче.
-Защо не се прибра? Защо бягаш? Защо се криеш? - той продължаваше да плаче и трепери с глава насочена към пода. - Защо не ме гледаш?
Юнги клекна и хвана брадичката на Джимин, но той така и не отвори очи, сърцето на чернокосото момче се разкъса. С бързи действия дръпна малката му фигура в обятията си.
Джин с нож в ръка затворени очи светна лампата не смееше да погледне. В крайна сметка клепачите му се вдигнаха, той остана озадачен. Най-добрият му приятел плачеше с глас в прегръдките на натрапника, който галеше оспокойтелно гърба му, но най объркан остана от това което му говореше.
-Моля те Чими, спри да плачеш. Успокой се любов, всичко е наред.
Той се отдели от прегръдката и избърса сълзите му с ръкава си. Джимин се успокой, Юнги се изправи и му подаде ръка, която той прие. Поведе го към стаята и затвори вратата.
През цялото Джин стоеше на същото място и наблюдаваше с отворена уста беше сигурен, че Джимин го последва от страх да не от друго. Той извади телефона си.

-Нам, ще потърсиш ли едно име?

-Разбира се, какво?

-Мин Юнги.