Touch (Yoonmin)

6

След като влязох е в стаята той затвори вратата, преглътнах сухото си гърло. Шуга се обърна към мен, а аз отстъпих.
Той въздъхна и заговори:
-Знам, че те уплаших, но не можех да понеса да не те видя, а вече не мога да те посещавам в сънищата ти. - той гледаше в страни и чешеше ръката си. - Страхува се, че няма да те видя пак.
Обърна се към мен с блестящи очи, бяха червени.
-Може ли да спя до теб, четири сутринта е?
Кимнах, Юнги се появи в апартамента на Джин просто така, кой знае на какво е способен.

Минах от лявата страна на леглото и легнах с лице към прозореца. Малко след това осетих как матрака зад мен потъва. С леко треперене чаках да ме прегърнеш,но това така и не стана. Чух леко хъркане. Толкова се нуждаех от сън, че не ме интересува дали той е до мен.

_

Събудих се от нещо топло на лицето си, това бе дъха му. Лицата ни бяха на Сантиметри едно от друго, но странното бе, че не той ме бе прегърнал, а аз. Понечих да преместя ръце когато той ме спря и ги върна на кръста си. Изпрати силна струя топъл въздух към лицето ми.
—Нека останем още малко.
Ще е лъжа ако кажа, че не се изчервих, каквото и да е Юнги е много красив мъж. Забих глава във възглавницата с надеждата да се унеса.

Г. Т Юнги

Мина пуловинчас от както се пробуди, но за първи път не можех да заспя. Реших, че няма смисъл да се опитвам повече. Отворих очи и премигнах няколко пъти, гледката пред мен беше невероятна. Сладкото лице на Джимин покрито с рошава та му ккестенява коса.
Приближих лице към неговото, исках да го целуна повече от всякога, но това не бе редно. Дръпна се и въздъхнах, колкото и да ми се иска не мога без негово желание.

Протегнах ръка към косата му, усмивка цъфна на лицето ми щом усетих меките като кадифе кичури минаващи между пръстите ми.
Дори не разбрах че ме гледа, погледнах надолу и там беше червения като домат Чим.
Без да спирам да си играя с косата му казах:
—Здравей любов.
    Той се засрами още повече и обърна лице към възглавницата. Изкисках се и погалих кръглата му буза. За съжаление моментът бе развален от тряскането на вратата. Обърнах глава и там бе Сеокджин.
—Ставайте и отивайте в хола. - той ме погледна с присвити очи. - Ти веднага.
Предпочетох да не казвам нищо, а просто да изпълнявам.