Touch (Yoonmin)

7

Минах коридора и стигнах до хола. На дивана имаше човек с очила средоточен в лаптопа си. Това бе приятелят на Сеокджин, Наммин аа Намдун не Намджун. Седнах на на фотиоила, усещах че и двамата искат да ме намушкат.

След няколко минути се зададе Джимин с други дрехи, очевидно не бяха негови, много са големи.
-Радвам се да те видя Нам!- каза той
Намджун се обърна към него и се усмихна.
-И аз.

След това се огледа из стаята и погледа му се спря на мен.
-Какво става тук Хюнг?
-Седни Чим. - каза Сеокджин. Джимин го послуша и отиде в края на дивана. Джин отиде в средата на стаята и прочисти гърло, аз и Джимин го погледнахме.
-Тук сме за да разберем кой е той. - каза с поглед насочен към мен. - Вчера звъннах на Намджун да потърси в полицейската база данни името Мин Юнги и сега ще ни каже какво намери.

Г. Т Джимин

Джун започна да чете.
-Мин Юнги на двадесет и две роден на 9 март 1993 година в Тегу. Учещ в Сеулкия университет. На тринайсет е изпратен в пансиона... - Нам бе прекъснат.
-Достатъчно! - каза силно Юнги.
Джин се ядосва.
-Няма достатъчно, ти си някакъв изрод който тормози Джимин от година.
Двамата се изправиха, щяха да се збият.

-СПРЕТЕ! - извиках с цяло гърло. Те ме погледнаха. Изражението на Шуга се промени, той тръгна към мен, но аз отстъпих.
-ВЪН ВЕДНАГА! - изкрещях в лицето му, но той не се отказа.
-Моля те любов, успокой се.
Приближих се към него и го хванах за яката.
—Не ме наричай така! Разкарай се от мен и не се връщай!
Със сила го избутах през вратата и затръшнах вратата.

Г. Т Неутрал

Юнги стоеше и се взираше във вратата. Знаеше че не може да претендира за Джимин. Обърна се и се плъзна на пода.
—Какво ще правя?- гледаше ръцете си. - Какво ще стане ако той го хване.
  
Той стоя така още двадесет минути с надеждата, че неговият Джимин ще го търси, но не знаеше че този от който се притеснява наблюдаваше с усмивка. Светещите му оранжеви очи бяха затворени, за да не го забележи чернокосия.
—Значи, най-накрая ще се запознаем Джимини.