Всяка нощ щом Джимин заспи, усеща как някой прокарва ръка през тялото му. По корема, ключицата, ръцете, краката и дори косата.
Каквото и да прави това не спира.
Каква ли е причината?
Събудих се още до вратата. Чувствах се ужасно, усещах исъхналите сълзи. Шмръкнах и се исправих, трябва да отида на психолог. Отключих вратата и отидох в кухнята, за да си направя кафе. Включих кафе машината и сложих чашата си. Разбърках го и въздъхнах. -Радвам се, че го няма -вмомента в който го казах две ръце обгърнаха кръста ми. -Здравей Джимина - растри лице в връта ми и подуши косата ми. - Как си? С треперещ глас казах: -Моля те, остави ме! Той въздъхна. -Добре. Пусна ме, но го усещах зад себе си, погледа му вперен в мен както всеки друг ден. Мина от ляво и прокара пръсти през челюстта ми. -Толкова си красив-започна да гали ухото ми и потпря ръка на рамото ми. Аз се отдръпнах. -Погледни ме! - каза строго. Не го направих. -Погледни ме! - каза отново повишавайки глас, поклатих глава. - ПОГЛЕДНИ МЕ ВЕДНАГА! Уплаших се, че ще ми направи нещо и бавно обърнах глава. Беше красив, но очите му не бяха нормални.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Не беше трудно, нали любов? - погали бузата ми. -Кой си т-ти? -Казвам се Мин Юнги скъпи, но може да ме наричаш и Шуга - така и не махна ръка от лицето ми. -Защо Шуга? - попитах. -Защото ти си моята Захар. - отговори той с усмивка. -Но ние не се познаваме - казах усмивката му падна, отдръпна се и седна на дивана. -Ела любов! - извика ме. Сърцето ми щеше да изскочи от страх, но какво да направя може да ме нарани ако него слушам. Седнах на една педя от него. Прозя се и облегна глава на рамото ми и ме попита: -Днес на работа ли си? - очите му бяха затворени. -Да. -Жалко, ще ми липсваш - каза галейки бедрото ми. -Трябва да се приготвям - казах, той въздъхна и се махна от мен давайки ми шанс да стана.
