Touch (Yoonmin)

4

След второто позвъняване Джин отвори вратата.
—Хей, Чим влизай!
Минах покрай него и сабух обувките си.
—Благодаря ти Хюнг!
—Винаги, но все още не си ми казал защо си тук. Ако са кошмарите знаеш, че тук пак ги сънуваш.
Преглътнах и отговорих:
—Щеше ми се да бъде това. - той с объркан поглед хвана рамото и и ме насочи към дивана.
—Какво се е случило?-попита с очевидно притеснение.

— Вчера щом си легнах се случи пак, но този път това бе мъж, истински мъж - казах вече леко треперещ. - На сутринта той отново бе там, държеше се така все едно сме гаджета, а аз не съм го виждал преди.
С вече насълзени очи продължих:
—Той ме пусна на работа, но ще ме чака. Стах ме е да се прибера Хюнг!
     Джин ме дръпна в прегръдка и разтриваше гърбът ми.
—Казва се Мин Юнги и и очите му са черни. Страх ме е до смърт!
Той ме стисна по силно.
—Спокойно Чим ще останеш колкото трябва. Ще се обадя на Намджун потърси името. В базата данни на полицията ще го има. - Джин се от дръпна. - Сега да ядем, ще ти олектне.
Аз кимнах и двамата тръгнахме към кухнята.

Г. Т Юнги

Джимин липсва от час, дори и да е минал през магазина вече трябваше да е тук.
—Знаех си че ще стане така - сложих ръце на главата си. - Не трябваше да го пускам!
  —Няма да го видя отново. - свлякох се на земята, сълзите се стичаха паркета.
      Докатото стоях там вратата се отвори и през нея мина Таехюнг. Той се затича към мен.
—Юнги хюнг, какво стана?
—Той няма да се върне Тае.
Той клекна и ме дръпна в прегръдка.
—Така каза и преди, но той се прибра, щом разбра че ти можеш да го намериш.
—Вече не мога, Джимин ме видя, не мога да го посетя в саня му.
—Тогава къде би отишъл той, ако бяха от теб?
   Щом се замислих се сетих. Дано е там.