Touch (Yoonmin)

3

Заключих вратата на стаята и погледнах към гардероба. Обмислях какво се случва, по точно какво каза той. Щом ще му липсвам значи ще бъде тук когато се върна, ако се върна.
     Тъй като работя в пекарна си облякох просто тениска и черни дънки, и с това бях готов да тръгна. Застанах пред вратата вдишах дълбоко и отворих. В стаята нямаше никого. Изпуснах въздуха, който задържах и се обърнах да затворя вратата, но пред мен бе той.
—Как е възможно да си толкова красив с обикновена тениска.-погледна земята и въздъхна. - Жалко, че трябва да тръгваш. Е, хайде ще закъснееш.
    Щом го чух веднага взех телефона и портфейла си. С бързи крачки стигнах вратата, когато ме дръпна за китката.
Със сила ме обърна и прегърна. Беше странно, това е искрена прегръдка. Юнги със сподавен глас каза:
— След толкова време, все още ми е толкова трудно да те пусна да излежеш през тази врата.
     Леко се отдръпна от мен, сложи ръце на врата ми и насади целувка на челото ми. Докато асимилирам случилото се, Шуга бе изчезнал както се появи. Треперещ натиснах дръжката. Ако остана още малко там ще полудея, ако вече не съм. С бяг излязох от зградата и с бяг стигнах до работа. Вече бях сигурен, няма да се върна.

_

През цялото време се оглеждах с надеждата, че ще видя Юнги. Предпочитам да съм луд отколкото той да е истински, но така и него видях. Това значи, че той най-вероятно ще е в апартамента, а след малко щях да заключа вратата, нямам време за мислене. Взех телефона си и набрах номера, на човека, които със сигурност би ме приел и живее достатъчно далеч.

— Здравей Джин, ще бъде ли удобно да спя при теб?
— Знам, че се обаждам късно, но моля.

— Що за най-добър приятел ще съм ако откажа, а и ми се стори отслабнал когато те видях.

— Много благодаря, хюнг!

— А всъщност защо искаш да нощуваш при мен?

— Ще ти обясня по късно.

—Добре, чао.

Излизайки от пекарната ме посрещна тъмното небе. Поемайки в обратният път на апартамента ми, ме удари странно усещане на втрисане. Въпреки страха продължих до метрото. Сядайки на седалката осъзнах, че аз съм единствения пътник в тази част. Това ме уплаши , имах усещането че той ще се появи до мен.
     Докато оглеждах периметъра около мен на всеки две секунди пристигнах до дестинацията си.