Ти Си Само Моя 2

22💜

След 20 минути излезнах и се преоблякох с пижамата си. Вързах косата си и си легнах. Тъкмо се бях унесла когато на вратата се почука. Светнах лампата която беше на шкафчето и вратата се отвори. А от там се показа Адъм.

Аз: Какво искаш?

Адъм: Стефан не иска да ми каже, защо си реагирала така и си казала на Ели да ми каже някои неща които да кажа на брат ми. Та се чудех дали ти би могла да ми кажеш?

Аз: На деня в който се скарахме, бях в гората и скачах по дърветата, но на едно се подхлъзнах и паднах. Тогава Сам ме хвана и решихме да се пребираме. Но аз бях твърде изморена и Сам благоволи да ме носи. А когато бяхме почти пред къщата той ме пусна и тогава видях Кейт и Стефан да ни гледат. Исках да обясна, че не е това което си мислят и двамата, но Стефан тръгна на някъде и ми каза да го оставя. И от тогава нито говори с мен нито нищо. А това не е връзка. За това кажи на брат си, че няма смисъл да продължаваме, и че не искам да сме нищо повече от хора които ще си помагат в битката срещу Краля на Демоните!

Адъм: Амии добре ще му го кажа.

След това Адъм излезе и тъкмо когато бях готова отново да заспя на вратата се почука.

Аз: Човек не може да заспи от вас.-казах и хвърлих една възглавница по човека който току що беше влезнал в стаята ми

Зак: Замахът ти се е променил. От тежък - на адски тежък.

Аз: Какво искаш пък ти?-попитах леко раздразнено, защото ми се спеше аски много

Зак: Исках само да те попитам дали онова момиче Бри си има гадже?

Аз: Не няма си! И е твърде малка за теб.

Зак: Годините са само числа...

Аз: То и затвора е само постройка..-засмях се

Зак: Ти си лоша..

Аз: Добре, но когато поискаш услуга от мен просто си спомни за този малък разговор между нас в 12 вечерта.-казах и легнах на възглавницата 

След минута се чу въздъхване от страна на Зак, а после и отваряне и затваряне на врата. Най сетне щях да спя...

На сутринта~

Събудих се и станах. Отидох в банята и извърших сутрешните си процедури. След 5  минути излезнах и отидох пред гардероба. Облякох се ето така:

Отидох пред тоалетката и си сресох косата. Дали щеше да е по добре ако я бях оставила да си ми е естествения цвят и само отдолу да беше в синьо? На вратата се почука и набързо прогоних мислите си. Вратата се отвори и се показа Манди.

Манди: Добро утро.-поздрави ме

Аз: Добро утро.-усмихнах се леко

Манди: Искаш ли да потренираме малко след закуска?

Аз: Разбира се. 

И двете излезнахме от стаята ми.

Манди: Ще потренираме отзад при басейна. Както преди..

Аз: Даа.Спомняш ли си как веднъж докато тренирахме татко и Зак дойдоха да ни пречат, но после ги бутнахме в басейна?

Засмях се при спомена появил се в главата ми.

Манди: Как мога да забравя?

След това влезнахме в кухнята и си направихме закуска.