Ти Си Само Моя 2

5💜

Седях така докато не усетих чуждо присъствие зад себе си.

Аз: Какво?-попитах

Ерик: Как си?-попита

Аз: Не знам. Ти?-попитах го

Ерик: Добре.-каза и облегнах главата си на рамото му

Аз: От както нашите тръгнаха за Лондон всичко се обърка.-въздъхнах

Ерик: Да. Между другото аз знам защо са там.-каза и го погледнах объркано -Има нещо зло в Лондон и те отидоха, за да го спрат.-каза и разбрах за какво говори

Аз: Ще звънна на мама.-казах и извадих телефона си

В този момент тя ми звъна. Вдигнах и включих на високоговорител.

|По телефона

Аз: Ало..-продумах

Мама: Миличка как си? Как сте всички?-попита

Аз: В..всичко е добре.-казах

Татко: Не ми звучиш убедително.-чух му гласа

Аз: Здравей и на теб татко. Кога ще се прибирате?-попитах

Мама: Скоро. Миличка щи затваряме защото имаме работа.-чух я и тъкмо щях да и кажа чао когато затвори

Аз: Не може ли да отидем и да им помогнем?-попитах

Ерик: Не.-каза

И в този момент дойде Бри.

Аз: Здравей.-казах и се усмихнах

Бри: Имах видение.-каза и я погледнах заинтересовано -Докато бях в стаята си с Тори и Али и си говорихме, ме заболя главата. Видях я онази поляна на която ни обучаваха нашите и тя беше в пламъци и всички бяхме с някакви рани.-каза

Ерик: Хайде да влезем и да видим какво ще правим.-каза и кимнахме

Влезнахме и Бри разказа за видението си.

Кейт: Наречете ме луда, но имам предчувствие, че лошото заради което са отишли нашите в Лондон сега е и тук.

Адъм: Възможно е.-каза

Стефан: Вижте.. ако това от Лондон е дошло чак до тук значи има нещо което пропускаме. Няма как просто така да отиде първо в града в който ние и вашите сме живяли и после да дойде тук където сега живеем всички. Има нещо което сме пропуснали.-каза

Аз: Но какво?-попитах

Кейт: До колкото знаем, онзи Ванхелзинг е убит от нашите. Лив каква беше жената демон? Чакай.-каза и си качи до горе