Ти Си Само Моя 2

8💜

Поклати глава и се обърна към леля Ейндж.

Татко: Има ли как да променм това?-попита я

Леля Ейндж: Няма как. Предопределено е.-каза и поклати глава

Кейт: Нещо пропускам от цялата история покрай този символ.-каза

Татко: Когато сестра ти се роди Ейндж получи нещо като видение.-каза

Леля Ейндж: Имаше го този символ на места по тялото и. Видях, да води и битка.-каза -Лив, предопределено ти е да водиш битка с краля на Демони, но това е битка която не може да се спечели.-допълни

Леля: Опитахме няколко пъти, но нямаше успех и загубихме четирима от най близките ни.-каза и наведе глава

Мама: Аз ей сега идвам.-каза и стана

Татко отиде при нея на задния двор.
А ние останахме в хола.

Стефан: Чакайте. Ако Лив води тази битка може да умре.-каза

Мама: Това е съдбата и.-чух треперещия глас на мама

Аз: Няма да стане.-казах -Няма да умра!-казах и скръстих ръце -А кой е този Краля на Демони?-попитах

Леля: Не му знам името, но знам, че е безсмъртен.-каза леля

Адъм: Имаме колове от бял дъб.-каза

Чичо: Колко?-попита

Стефан: Ами една чанта.-каза

Леля и чичо: Добре.-казаха в един глас

Следващите няколко часа всеки се размотоваше. Накрая ми писна да стоя в къщата и тръгнах на някъде. Преди малко бях прочела магия за телепортация и реших да я използвам. Изрекох думите и се фокусирах върху поляната. Затворих очи и усетих странно чувство в корема. След минута отворих очи и осъзнах, че съм на поляната.

Тръгнах да се разхождам докато телефона ми не звънна.

Ели: Къде си?-попита

Аз: Там къде се срешнахме с демона.-казах и затворих

Почнах да вървя в голям кръг около поляната докато не видях как Ели, Стефан и Адъм не се телепортират.

Ели: Как за бога стигна до тук?-попита като се приближиха до мен и тримата

Аз: Както вие дойдохте до тук.-казах и тръгнах към оново голямото дърво от където се появи демона

След секунди бях зад него и видях следи от нокти.
Минаха няколко секунди, за да разбера, че има нещо зад мен.
Обърнах се и се срешнах лице в лице с онзи демон.
Почна да вдига ръката си докато не изрекох думите "Avada Kedavra". И издигнах ръката си срещу нея. Затворих очи и чух рева на чудовището. Отворих очи и го видях мъртво на метър от мен.

Стефан: Какво направи?-попита

Аз: Не знам. Думите ми изникнаха в съзнанието и ги казах.-отвърнах и повдигнах рамене

Адъм: Добре. Да си ходим.-каза

Аз: Не! Писна ми да стоя вкъщи и да чакам да се случи нещо, за да убия някой демон.-казах

Телефона ми звънна и  видях изписано "мама".

По телефона

-Какво има?-попитах

-Приберете се веднага!-чух ужасения глас на Кейт и затвори

Ели: Какво има?-попита

Аз: Нещо е станало.-казах и сърцето ме сви

Хванахме се четиримата за ръце и се телепортирахме. Бяхме пред къщата и тя гореше.

Видях Кейт да се опитва да гаси огъня.

Аз: Къде са мама и татко?-попитах

Кейт: Не знам.-отговори и ми се насълзиха очите

Всеки започна да изрича някакви заклинания и да гаси пожара.
След час пожара беше потушен,  но никъде ги нямаше на нашите.

Аз: Още ги няма.-казах тихо и тръгнах към къщата

Кейт: Лив стой!-извика

Затичах се и влезнах. В този момент съжалих. Имаше изгорени тела. Не! Не! Не може да се случва! Прикленках и извиках. Горещите сълзи обляха лицето ми.

Аз: Защоооооо??-извиках и усетих две силни ръце да обгръщат тялото ми

Обърнах се и видях Стефан, а зад него и другите. Изправих се и отидох до Хари.

Аз: Направи нещо Хари! Кейт направи някоя магия!-заплаках и приклекнах

Кейт и Хари приклекнаха също и ме прегърнаха. Мамка му защо трябваше да умират? Защо? Изправих се и отидох да гушна другите.

~~~

Минаха два часа и вече се бях успокойла малко. Станах и отидох по другите стаи. Някои бяха почти непокътнати. Влезнах в стаята на мама и татко. Легнах на леглото им и заплаках.

Аз: Не е честно.-казах през сълзи и чух вратата да се отваря

Стефан: Лив трябва да тръгваме.

Аз: Не искам.-казах

Стефан: Хайде.-каза и усетих как ме вдига

Дори нямах сили да се боря. След като излезнахме от стаята на мама и татко, Стефан ме пусна и отидох до стаята си. Събрах се багажа и изчаках другите да дойдат.

След малко се събрахме и се телепортирахме в къщата на чичо и леля. Другите се разпоредиха по стаи и накрая разбрах, че съм с Елинор и Аби.
Оставих куфара си и влезнах в банята. Заключих и разбих юмрук в огледалото. Кокалчетата ми се покриха с кръв, но не ми направи впечатление.