Ти Си Само Моя 2

13💜

След 30 минути се върнахме и видяхме момчетата с оръжията и счупени стъпала. Слезнахме и видяхме останалите.

Аз: Намерихте ли нещо?-попитах

Всички освен момичетата поклатаха глави.

Сам: Хайде да тръгваме, защото нямаме цял ден.-каза строго и излезнахме от къщата

Стефан, Адъм и Ерик натовариха оръжията в колите и потеглихме.

Няколко часа по-късно

След като обиколихме и другите къщи и начерихме това онова отидохме в имението на Стефан и Адъм което беше близо до гора.

Разпоредихме се в стаи. Като аз и Стефан бяхме в неговата, Ели в тази на Адъм със самия Адъм. Ерик с брат ми и Мейсън. Сам заедно със сестра ми. Итън заедно с Дилън и Ейдън. Тори с Бри и Али, и накрая Аби и Ели.

След като се разбрахме кой с кой е в стая, решихме да проучим за тези чудовища.
Докато разлиствах огромната книга с чудовищата, телефона на Стефан звънна и той вдигна.

Стефан: Здравей друже.. минаха само 123 години от както не сме се виждали.. виж би ли ми помогнал с нещо.. благодаря ти.. ами трябва да намериш лявата и дясната ръка на Краля на Демоните.. знам, че ще отнеме време, но трябва да ми върнеш услугата за това, че спасих дъщеря ти... благодаря.. ще чакам.-и така приключи разговора им с онзи човек

Стефан седна при мен и започна да говори.

Стефан: До няколко дни ще имаме данни за лявата и дясната ръка на Краля на Демоните.

В този момент подпрях главата си на рамото му и затворих очи.

Стефан: Спи ли ти се?-попита ме

Аз: Мхмммм..-измрънках и усетих как ме вдига

А после усетих и как изкачва стълбите с мен. След което се унесох в сънищата.

|Глт на Стефан

След като оставих Лив в стаята ми слезнах при останалите.

Аз: Ако искате се качвайте и вие да поспите, а ние с момчетата ще видим какво можем да направим.

Хари: Стефан е прав. Качете се и поспете, а ние ще видим какво ще правим по въпроса с демоните.

Момичетата кимнаха и се качиха.

Адъм: Вижте това.-каза докато гледаше в една от картите