Ти Си Само Моя 2

38💜

9 месеца по-късно

Стоях пред гардероба и гледах дрехите които не ми ставаха и едва ли някога отново щяха да ми стават.

Зак: Какво правиш?

Аз: Наслаждавам се на дрехите си които не ми стават от месеци..

Зак се приближи и сложи ръце на талията ми. Ужасна болка ме прониза в корема.

Аз: Мамка му.

Зак ме вдигна булченски и тръгна надолу.

Хари: Какво става?

Зак: Ражда!

Зак ме вкара в колата на задните сдалки и се качи на шофюрското място. Потегли и скоро бяхме пред болницата. Взе ме на ръце и извика няколко сестри. Сложиха ме на легло и ме занесоха в стаята в която ще раждам. Зак също дойде, защото искаше да е до мен. 

---

Тялото ме боли! След близо 3 часа най накрая родих две момчета и едно момиче. Занесоха ме в друга стая и Зак заедно с две сестри се появи. Двете носеха бебетата, а той балони в розово и синьо. Сестрите ми ги дадоха в голямото легло бебетата, а Зак само ги гледаше.

Аз: Искаш ли да я подържиш?

Зак само кимна и му я подадох. Той я взе на ръце като гледаше да не я пусне. Целия трепереше от радост. Взех двамата си сина на ръце и им се усмихнах. 

Зак: Толкова са малки..

Аз: Толкова са сладки..

На вратата се почука и влезнаха останалите. 

Бри: Как ще се казват?

Аз: Това е Джейсън. А брат му се казва Камерън.

Али: А момиченцето как ще се казва?

Зак: Микаела. 

След малко всички се изнизаха от стаята, защото Зак ги изгони и останахме само аз, той и бебетата които бяха в три легълца до мен. 

Аз: Ела до мен.

Зак се усмихна и легна до мен. Придърпа ме към него и се облегнах на гърдите му.

Зак: Обичам те.

Аз: Обичам те.

Клепачите ми натежаха и скоро потънах в страната на сънищата. 

---

Бяхме на една поляна заедно със Зак, Джейсън, Камерън и Микаела. Бяха вече на 2 годинки. Децата си играеха, а ние седяхме на поляната и им се радваше. Изведнъж на двамата със Зак ни обгради кръг от червени пламъци. На децата също, но по отделно. Мика, Кам и Джей почнаха да плачат и да ни викат със Зак да им помогнем. Сълзи закапаха от очите ми.

Аз: Спокойно всичко ще се нареди!

Изведнъж тялото на Джейсън изгоря.

Аз: Неее!

Тялото на Камерън също изгоря. Последва и тялото на Микаела.

Аз: НЕ!

---

Отворих очи и видях изплашеното лице на Зак надвиснало над мен.

Зак: Спокойно! Всичко е наред.

Заплаках отново. Зак ме придърпа в прегръдката си. Минута по-късно се бях успокоила. Потърсих с поглед децата си и ги видях да спят сладко в легълцата си. 

Зак: Добре ли си?

Кимнах и се приближих до малките. Взех ги и ги сложих между двама ни със Зак. Малката ръчичка на Мика хвана пръста ми и го стисна здраво. След секунди обаче заплака, защото беше гладна. Нахраних я, а след нея и братята и.