Ти Си Само Моя 2

26💜

И това беш Манди. Отдъхнах си, че не е Стефан или некой друг. 

Манди: Какво правихте?

Аз: Ъ..мм.. гово..рихме..

Зак: Беше и влезнало нещо в окото и проверявах.

Манди: Аха. За това гледаше устните и.. 

Манди дойде и си сипа вода.

Аз: Ами ти защо си будна?

Манди: Защото не можех да заспя.-отговори

Кимнах и Манди тръгна да излиза.

Манди: И внимавайте какво правите.-каза и излезе от стаята като изгаси лампата

Аз: А..аз ще.. се качвам..-казах, но тогава Зак сложи двете си ръце от двете ми страни -К..как..какво правиш?

Зак: Защо заекваш?

Аз: Защото ме объркваш!-признах

Зак: Така ли?-попита шептейки

Аз: Така.-отговорих като гледах да избягвам погледа му

Зак: Сладка си докато гледаш да избягваш погледа ми.

Аз: А ти си ужасно объркващ и побъркващ!-признах и за части го погледнах, но после пак преместих погледа си настрани

Лампата се светна и видях Итън.

Итън: Какво правите?

Аз: Говорим си.

Зак махна ръцете си и аз отидох до Итън.

Аз: Лека нощ!-казах  

Итън: Лека нощ!

Отидох до вратата и се оплезих на Зак. Той само се усмихна и се качих в стаята си. Легнах и затворих очи. А скоро след това и заспах.

На сутринта

Събудих се и станах от леглото. Отидох в банята и извърших сутшните си процедури. Излезнах и отидох пред гардероба. Преоблякох се ето така:

Пуснах косата си и я разресох. Погледнах се в огледалото и видях, че само очната линия се беше поизтрила. Изтрих я там където беше останала и взех телефона си. Излезнах от стаята и слезнах в кухнята. А там бяха само Зак, Ейдън, Али, Тори, Сам, Манди и Тревър.

Аз: Добро утро.

Ейдън: Добро утро.

След това и останалите ме поздравиха. Седнах и почнах да закусвам. 

Мина около един час и всички излезнаха на някъде и останах сама. Качих се в стаята си и въздъхнах. Легнах на леглото и затворих очи.

Не знам колко време беше минало, но отворих очи. Видях Стефан да стои прав и да ме гледа.

Аз: Стефан какво правиш тук?

Стефан: Нищо.

Погледнах очите му които бяха станали кърваво червени.

Аз: Стефан не прави глупости за които после ще съжаляваш!

Стефан само се приближи, а аз почнах да се дърпам назад. Гледаше ме както хишник гледаше плячката си. Молех се това да е сън, а ако не е някой да влезне и да ме спаси. В този момент осъзнах колко ме е страх от Стефан, и че колкото и да съм силна в момента всичко свръхестествено го нямаше.