chapter twenty two

57 11 7
                                    

Писахме си, всичко беше наред, но по едно време ми сподели, че не си добре, че се чувстваш зле.

Каза ми, че ще се върнеш по - късно.

Толкова се притеснявам.

Всичко минава през главата ми.

Страх ме е.

А не трябва.

Намджун, пази се, моля те. Хапвай, пий вода, грижи се за себе си.

Ако ли не, ще опитам всичко, за да дойда при теб. Ще премина всеки километър, за да стигна до теб.

За да се уверя, че си добре.

Обичам те, Намджун. Много повече, отколкото си мислиш.

осъзнах, че когато пишеш някаква история, то ти можеш да си казваш всичко, което изпитваш в момента лдлдлд *щастлива*

spamTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang