Намджун, Намджун, смешно ми е, много даже...
Ако влезнеш в мислите ми, какво ли ще си помислиш?
Че съм извратеняк? Възможно е!
Знаеш ли... Ти си човека, който ме кара да се усмихвам широко, да плача.
Плача, защото знам, че никога няма да те имам до себе си и това е мисъл, която ме кара да се натъжа и да изгубя всичките си надежди за това, че между нас може да се получи нещо.
Тези мисли могат навсякъде да ме връхлетят. Но най - често е вечер, с бавна музика и кутия със салфетки.
Или пък цял ден да са ми на главата и да ме измъчват, да накарат усмивката ми да падне.
Аз наистина не мога да си подредя мислите... И отново ми стана смешно!
имам чувството, че ще се разрева дллдкдкд
YOU ARE READING
spam
Fanfictionпросто ще спра да ти пиша, за да видя какво ще направиш. вече няма да получаваш този така досаден спам от мен. под формата на снимки и съобщения, които изразяват загрижеността ми. ще изчакам да се поинтересуваш сам. защото ми писна да съм първия, ко...
