Днес, по - рано, някъде към един следобед, с Нам се бяхме заговорили за картини.
Стигна се до това, защото споделих за поредната моя, която съм започнал. Той пожела да я види, а аз се усмихнах.
Усещах нещо, нещо странно, не знам как са го опиша. Усещах, че трябваше да се погрижа за него, да го посъветвам, например, да си ляга по - рано, защото му трябва сън, а той не си го позволява.
След краткия ни, но толкова сладък за мен разговор, изпълнен с усмивки, му споделих, че ще подремна за час - два.
Легнах си. И сънувах него, за, предполагам, стотен път. Случката бе интересна.
Бяхме се срещнали някъде, нямам и на идея къде. А аз си спомних за случката, която се е случила отдавна, и тя е, за това, че по някакъв начин сме се притиснали един в друг, устните ни бяха близо. Умирах от срам и се кикотех тихичко, не смеейки да погледна към Намджун.
Доста странно, но и сладко, не мислите ли?
как мина денят виии
YOU ARE READING
spam
Fanfictionпросто ще спра да ти пиша, за да видя какво ще направиш. вече няма да получаваш този така досаден спам от мен. под формата на снимки и съобщения, които изразяват загрижеността ми. ще изчакам да се поинтересуваш сам. защото ми писна да съм първия, ко...
