chapter nineteen

59 13 6
                                    

Никога, никога, никога няма да спра да ти пиша, Намджун.

Аз имам нуждата да го правя, имам нуждата да контактувам с теб, или поне да се опитам да създам разговор.

Обичам те, Намджун. Искам да го знаеш.

Джимин легна на мекото си легло, зарови главата във възглавницата си и заплака.

От смесени чувства.

мога да ви кажа, че това е едно към едно.

spamWhere stories live. Discover now