chapter thirty two

56 9 6
                                    

Не мога да повярваме какво се случи с нас, Намджуни!

Сподели ми, че си осъзнал своята грешка и, че си готов на всичко да се поправиш.

Сподели ми и за това, че си разбрал за своите чувства, защото през цялото време си се чувствал по странен начин.

"Болестта любов", както се изрази.

Разплаках се от щастие и с треперещи ръце написах, че аз също все още изпитвам нещо към него.

Щастлив съм.

Надявам се връзката ни да продължи дълго време, може би завинаги.

Ще се постарая да съм добър и да те оценявам, защото заслужаваш да бъдеш оценен.

Обичам те, Нам!

това бе финала на тази "история", дои не мога така да в нарека. вероятно след известно време ще бъде свалена за сериозна редакция.
но все пак се надявам да ви е харесала! напишете мнението си за нея тук, било то позитивно или не.
до следващия път!

spamTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon