Каза ми, че искаш да се преместим в друго приложение, за да ви пишем.
Искаше моя снимка, за да ме видиш. Сподели ми, че веднъж са щели да те отвлекат звучи толкова клиширано, знам. Аз си казах добре, стига да не те е страх.
Написах ти името ми в Инстаграм. Поздрави ме, че съм бил адски сладък. А аз, естествено, се изчервих. Толкова мил бе.
Пратих ти още една и още една, с надеждата, че ще те отпусна и, че ще пратиш и ти.
Но това стана след около месец. Не ми бе проблем, просто бях толкова любопитен.
Беше толкова сладък, непокътнат, сякаш. Красив. Исках те... Исках да те гушна и разцелувам устните ти, колкото и прибързано да звучи. И все още имам това желание, Джун.
С времето желаех още и още снимки, желаех да виждам лицето ти, всичките ти несъвършенства.
Вярвах, че един ден ще те срещна на живо и ще мога да държа ръката ти.
YOU ARE READING
spam
Fanfictionпросто ще спра да ти пиша, за да видя какво ще направиш. вече няма да получаваш този така досаден спам от мен. под формата на снимки и съобщения, които изразяват загрижеността ми. ще изчакам да се поинтересуваш сам. защото ми писна да съм първия, ко...
