Г. Т. Н
Двете момчета седяха, никой не посмя да каже и думичка. Jungkook гледаше Taehyung с все същата уплаха. Tae не знаеше защо държанието на момчето е толкова странно, може би защото все още не се познаваха достатъчно? Не след дълго Taehyung реши да прекъсне така неловката тишина*
-Хей, искам да ти благодаря, че ме прие.
*Jungkook не обели и дума, просто леко кимна и отново заби погледа си в земята*
-Мислех си, тъй като ще прекарам тук няколко часа, би могло да се опознаем?
*Кук не знаеше какво да каже, но все пак беше прекалено грубо да го оставя без отговор*
-А-ами д-добре..
*Лека усмивка се появи на лицето на по-големия *
-Ами както знаеш вече името ми е Kim Taehyung, но можеш да ми казваш Тае или както поискаш, на 20 години съм и живея в Сеул от близо 2 години.
*Taehyung се усмихна като показваше на показ красивата си квадратна усмивка. От страна на Кук обаче нямаше нито усмивка, нито отговор *
-Ще ми е приятно да разбера и твоето име.
*Jungkook се притесни, ако му каже има вероятност да разбере всъщност кой е, все пак се запознаха и в чата. Тогава се сети, че вече от 15 минути Taehyung седи целия подгизнал*
-Боже!
*Taehyung го погледна леко учудено от реакцията му*
-Ще настинеш, бързо в банята!
*Щом Тае разбра защо всъщност момчето направи тази смешна реакция се засмя*
-Добре, мамо, но след това искам да разбера какво е името ти.
