~оглеждаше се сънено и леко се усмихна докато погледа му не се срещна мен, а тогава и усмивката ми падна.. ~
-Какво правиш тук? (промърмори тихо)
-Ти си в къщата ми, така, че-
-Да, да добре. Отивам в банята за да си взема един душ и после си ходя
~Мамка му, не в банята~
-Знаеш ли, защо първо не дойдеш да хапнеш.
-Не, казах, че отивам в банята
(намръщи се)
~Аа не, мамка му защо~
-Всъщност аз също искам да се изкъпя тъй, че ще си след мен
(усмихна се нервно)
-Аха, не стига, че ме държиш тук, но и-
-Недей да ми мрънкаш, не забравяй, че това е моя дом и-
-Ти ме заключи, не ми казвай да не мрънкам
~Ако продължава да се държи по същия начин... Ще съжалява, и без това съм уморен от вчера, само това ми трябваше~
-Чонгкук, млъкни!
(викна)
-Накарай ме, кучко
~Ето това беше и последната ми капка търпение, значи така ще играем, а... М добре~
( изправи се и се доближи до Чонгкук лягайки от горе му)
-Не смей да ме наричаш кучкя, мери си приказките иначе няма да те пусна скоро, ясно?!
-Н-но (гледаше го уплашено)
-Просто млъкни
~хванах ръцете му и ги вдигнах над главата му, приближих се бързо и го целунах, исках поне за малко да млъкне, а и честно казано исках да го целуна, макар и за момент. Наистина не знам как и защо не съм го изчукал, но ако продължава така ще е в скоро време~
(Чонгкук беше вцепенен, не смееше да му отвърне и стоеше с ококолени очички. Започна да се дърпа в опит да се измъкне, а когато това стана му удари силен шамар)
